Челен опит
(in vino veritas,in vino feritas)
Преди бая години моя брат германка „вчопи” там-на плажа.
Докторка са лаха та-за нея ищам да ви кажа.
България хи тъй бендиса-дохода два поти в година
и покрай брат ми станахме като роднина.
Аднож сме сьоднали на маса-по български и по родопски.
Клин, пататник, даже и яхнии попски.
Извади та адно уиски и ние-във големи чаши…
Ага си пийнахме с ищах и та са малко поуплаши.
Четри моски бехме и шишьона дето я донесе,
дето са вика с нея си оплакнахме зъбесе.
И гроздова адна бутилка сетне набързе разляхме
и с голям ищах пясни нашенски запяхме.
Ага дойде вторана бутилка, германкана са накакво разшява.
На брат ми на ухоно на какво са обяснява…
-Какво ти дума?-питам я и брат ми са засмя.
-Ага ва гльода как смухтете германкаса избудаля.
И млого други рапти видя германкана айтува,
даже брат ми я научи по нашенски да псува.
Мръсотия тув-там видя и джебчийка я прибара
и по пътища разбити та колана си покара.
И на Европа, и на НАТО ша хми дадем акъл безплатно.
То българин където стопи става малко…деликатно!...
