за Родопите и родопския диалект

Халеевата комета идва близо до нашата планета на всеки 76 години. Последно е наблюдавана през 1986 година. Тя е известна на хората от дълбока древност. За първи път е видяна и документирана през 240-та година пр.н.е. в Китай от астрономи, които тогава са я нарекли „звездна метла”, заради опашката, която оставя при преминаването си. Научно доказателство за кометите изобщо е направил Едмънт Хали, на чието име е кръстена и самата комета. Той посвещава на нея специален труд, който излиза през 1507 година. Хали доказва също, че кометите се движат около Слънцето в елипсовидна орбита. И понеже предсказва с удивителна точност следващото за времето си преминаване на кометата, тя е наречена на негово име.

В началото се е считало, че става въпрос за три различни космически тела, защото в трите последователни случая, в които е била забелязана кометата, през 1456, 1531 и 1607 година, тя се е движила по различни орбити. Хали, използвайки теорията за гравитацията и гравитационния ефект от Юпитер и Сатурн, доказва безспорно, че става дума за едно и също тяло.

През 1986 година, когато е последното преминаване на Халеевата комета до Земята, Европейската космическа агенция изпраща спътник, който успява да се доближи максимално близо до нея и да я изследва. Според изпратените от него данни кометата има скалиста повърхност и диаметър около 10 километра. Ядрото е ледено, състоящо се от прах и скални частици. При приближаването му до Слънцето леденото ядро се разтопява и се превръща в газ. Това всъщност представлява впечатляващата опашка на кометата, която наблюдаваме.

Бъдещето на Халеевата комета не е ясно. По правило такива космически тела, чиито орбити се приближават толкова близо до Слънцето, в крайна сметка се "вливат" в него. Друг възможен вариант е тя да падне на някоя планета. Не е невъзможно тя да е и Земята, но е малко вероятно.