за Родопите и родопския диалект

Като Мамалев съм полегнал на дивана.
Задрямал съм. Одеялце метнала женана.
Я сонь сънувам, сонь и празник за душота.
Берекетисвам я: “Добре съм на диньота.”

Напрéж май не имяше коща да ни са внисаха парици в “пóща”. Тъй на ДСК людесе още викат и за зор заман пари затúкат. Добре, ама от десет и кусýр години людéсе помнят празни магазини.

Уборка са нящо наш‘са държава,
не знае са кой кога заговява.
Календарън гльодаш- датана точна
само че няк‘ви говяят безсрочно.

Имам бабка здрава, жива,
дето често ме разсмива.
Пет деца е тя родила
и старец, вика, “отредила”.

Наголемя деньос. По- топло става.
Тув- там снежок са още бялка.
Във махалона ягънце приблява,
насрьощо чуе се тътрàлка.

Над бялия лист съм наведен и пúсвам и думи нарядам, и рими курдúсвам. Със другаса рока подпрял съм я буза и áнцуздáн вляла е мояна муза.