за Родопите и родопския диалект

В днешно време има много анекдоти за блондинки. Има и за тъщи, за момчета с много пари, пък в главóна… Ако си мислите, че в родопските, а и не само в родопските песни не е ставало дума за руса мома, лъжете се. Само че на сегашните руси девойки, както се казва по нашенски "хми е извùдено". Яце за прости ги имат. Една песен записана през май 1957 година от акад. Н. Кауфман в гр. Златоград. Пяла я е Кица Ат. Петронова. За една "не бендисвана" мома, както се казва днес- блондинка:

Има сънища и сънища. Какво ли не се явява на човек насън. Има едни сънища им викат "еротични" или "мокри". Та в родопската песен и за това се е пяло и се пее. Ето една песен записана през 1958 година от Тодор Тодоров в село Богутево. Пяла я е Рамзина Мехмедова Шикова. Тогава е била на 19 години:

"Легнал йе Мехметь, заспал йе
под тьонка йелай висока,
че си йе видел фав съне
на рока да си му лежи/2
бело черноко момиче.
Станал са Мехметь огльодал,
нищо край нега немаше
една ми йела висока
до йедно дребно камене:
-Йелице тьонка, висока,
дá беше и ти момиче…"

Уважаеми читателькове,

Както в едно авторско произведение, така и в родопската песен, а и не само в родопската, художествената измислица, види се, се среща:

"Колкото и да е заспала една мома, че чак да не усети…"

Една песен записана от Тодор Тодоров през 1959 година в село Лясково Девинско. Пяла я е Надия Янузова тогава на 16 години:

"- Тайбинко, кузум, пилянце,
сабах ми дойде и подмина/2
пък ний си вода немаме.
- Юначе лудой младо,
нам с тебе вода не трява
ний сме на куп лежали,
ний не сме нищо правили.
- Тайбинко кузум, пилянце,
ти беше пръв сон заспала;
я си та итро измамих,
та си ти очи облюбих,
та си ти кръсче обкърших;
та си ти нянки постисках."

И в Светото Писание е писано:

"Екл.1(9)
Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето."

В книгата на Елена Каневска-Николова "Говорът на село Момчиловци, Смолянско -половин век по-късно" една създаваща асоциации диалектна родопска дума е записана по следния начин:

пúшкал’ м. Бодил, трън, шило. Пúшкал’ф торба нисидú.
пúшкам несв. Бода. Ейс’ềие чурап’е ма пúшкат.~са.
Закачам се. Л’у са пúшкат, л’у са дồрпат.

Ако е имало нещо, което се е случвало, случва се и днес то е и бракът "по сметка". И друг път съм казвал, че в наше село му викаха "по монасип". Льосно е било на хитър ергенин да си зьоме мома без да му "ходи в края каква е на акъл". Пък ако погльодним днеска как пари и акъл на адно място чостиш са ни сбират. Малко да имаш "в главота" ако имаш врат дебел, ако е "разградено"…

Напреж са е лахвало мома "с кусур" будно богат да стори. През февруари 1956 година акад. Николай Кауфман е записал песен, която я е пяла Марудка Иванова Баткова. Тогава на 20 години:

В едни далечни, блажени времена, времената на детството...

Нямаше тогава играчки. Нямаше телевизия, интернет. Нямаше кой да ти мисли за”езиково-говорното развитие. ”За правилното “речево дишане.”Това дали си порастнал, дали има с какво да се похвалиш, зависеше и от умението да свириш с уста.

Я съм българин и гáлям
с нáшенскосо да сá фáлям.
И нé чú нéма със каквó и кáк,
ала сбôркваме го пак и пак...

В наш´се “планини зелени”
щó сýще има нафърлéно.
Тôрниш да откóцаш бúльки-
до тях-  пластмасови бутúльки.

( На П. Янев)

Под пръстите вълшебството се ражда,
отваря глътка- залъка услажда.
В прегръдката със гайдата унесен,
душата радва всяка твоя песен.

Сърце родопско и усмивка блага.
На тебе чест и слава се полага.
Но ти си стъпил здраво на земята,
живееш с песента и с красотата.

Бáмбашкá чиляк беше стрúку Васил. Какво ли мý бé нé минôло приз главôна, ала все ша нáйдеше начин да стори няк ъв зевзеклък, да подадé буднô, да уплаши дяте, да стори жумбúш. На врямето са ходили дюльгéре на гурбеть, та и той оставил млада нивяста с мýтько дяте и тóрнал по Чирпанско кôщи да градú.