kostadin
Моя девиз
С чаша вино в ръка,
чакам моята съдба.
Портрет
Аз не съм фотогеничен
и затуй не съм обичен.
Независимо от това,
Нек ме зваят по света.
В Скайпа и Интернет,
да има мой портрет.
На портрета да личи,
че нямам хич пари.
С чаша вино да се знай,
че чакам моя край.
Моят девиз е прост,
защото и аз съм гост
и се вижда от портрета,
че ме карат в карета.
Костадин Мурджев.
Уеб сайт: kostadin
Руска, зряла хубава жена,
стройна като Славейкова Калина,
песни пее в нашата родина
вокалистка е даже и в чужбина.
Щом пристигна в село аз,
бързо кат машина
качамака тя сварява
и всички ни нагостява.
За Стойките малко се знае
и родените тук не подозират,
че в божественият рай се намират
и тук спокойно могат да умират.
С хляб и водица се храни
и ще стигнеш мойте старини.
След това дишай дълбоко,
за да можеш да живееш високо.
В Кооперация Борика.
цялото село се натика.
Деца, мъже, жени,
всички тръгнаха за пари.
Мъжете станаха секачи,
а децата превозвачи,
сурнат трупи на мазон,
сякъш карат камион.
Хей чичо, от къде си?
От Пловдив съм чичовото,
но съм роден в Стойките,
където са най–красиви девойките.
Ти знаеш ли, че аз обичах трички,
много весели и много добрички.
първата се казваше Ружка,
тя беше мойта най-добра дружка.