за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

kostadin

kostadin

       Моя девиз

С чаша вино в ръка,

чакам моята съдба.

       Портрет

Аз не съм фотогеничен

и затуй не съм обичен.

Независимо от това,

Нек ме зваят по света.

В Скайпа и Интернет,

да има мой портрет.

На портрета да личи,

че нямам хич пари.

С чаша вино да се знай,

че чакам моя край.

Моят девиз е прост,

защото и аз съм гост

и се вижда от портрета,

че ме карат в карета.

 

     Костадин Мурджев.

Уеб сайт: kostadin

Руска, зряла хубава жена,
стройна като Славейкова Калина,
песни пее в нашата родина
вокалистка е даже и в чужбина.

Щом пристигна в село аз,
бързо кат машина
качамака тя сварява
и всички ни нагостява.

 

За Стойките малко се знае
и родените тук не подозират,
че в божественият рай се намират
и тук спокойно могат да умират.

С хляб и водица се храни
и ще стигнеш мойте старини.
След това дишай дълбоко,
за да можеш да живееш високо.

В Кооперация Борика.
цялото село се натика.
Деца, мъже, жени,
всички тръгнаха за пари.

Мъжете станаха секачи,
а децата превозвачи,
сурнат трупи на мазон,
сякъш карат камион.

Хей чичо, от къде си?
От Пловдив съм чичовото,
но съм роден в Стойките,
където са най–красиви девойките.

Ти знаеш ли, че аз обичах трички,
много весели и много добрички.
първата се казваше Ружка,
тя беше мойта най-добра дружка.