за Родопите и родопския диалект

Корави старци още са нахóдат
в Райково във кафеньона.
Ага са мярне “младко” го огльодват
от ногúне до главона.

На деветдесéтата година
снóща стрику Дрею са помúна.
В наше село врють камбанана чуха,
ни чу я лю Мýда, чи е глуха.

Снежокъс бял литя, затрупа
търлú, ливади и баиря
и хайванковене хрýпят
кой каквото хми е сбúрал.

Хич не вярвам я да има село
за имот да са не води дело.
Билó за градина, за ливада,
билó за на сúнурън гармáда.

Не гáли стрику Насо да са втúка
и да са забайхýтьва с политика.
Кротък чиляк си пада- арабия,
на гайда свири, пийнува ракия.

Лягай рано, братко мили,
за утре ти да сбираш сили.
Най-благо спи са на кораво
и гърбот си ти подвивай здраво.

/ в памет на Крум Левов /

В очисе ми си вляла като сýшка,
сърцесо ми са свило на тукмáк.
Спóменам ли твойта бяла гушка
отсúцат са ногúсе от мерак.

Мясечинка зад баúрян са показва,
погльодниш- мяса на забялен клин.
На внуче баба приказка разказва,
а старецън чете за болест спин.
Но спира баба- сериал зафата
и старецън си вестникън фърлú.

Днеска Лóугън ша са жени за бащата,

с мъжон си Крúстън ша са раздели.
И Гáрисън жена ша зоме стара,
чи раптана е сáмо за паро.

Пък младана в кривáтян ша го вкара
и та не рачи да е фукаро.
Пондяльник вечер, осем и польвина,
филмън нашенски ша дават пак.
Как враща той във минали години
и бабана го гльода със мерак.
Старецън от кръчмана са враща,
лю две ракийки мутьки той изпи.
Пийне ли по- малко са обраща,
льосну му дохода да заспи.
И сая зима тъй ша са изкара.
Животяс наш си мяса сериал.
Трудно е, ама ни трябва вяра,
дано да сворши със щастлив финал.

Снощи пак след новините
мойта бабка ме попита:
- Кáжи ми, майци, кáжи, син,
каква е сая болест спин?

Айсигашнисе моминки
врють са бялнали ножинки.
Грьопало е то приз корста,
гашковене- два-три порста...