МОМА ВОЙНИК
Али паше е кондисал
на високана планина,
белен е чадър опънал,
студена вода заптисал,
че та е седнал да плаче.
Дощера си го питаше:
- Оти ми плачеш, бубайко?
- Как да не плачам, дощеро,
га ма са хаскер писали, (2)
писали, къфладисали.
- Мольчи, не плачи, бубайко,
йе ти ща стана байрактар,
йе ти ща водем хаскерън.
Купи ми конче бин гроша,
купи ми руба беш юзе,
купи ми силях юч юзе.
Ходила мома, ходила
до девет-десет години,
хаскерън са са сдумуват:
- Йеце е вакъл чаушан -
дели е хаскер копилче,
ели е хаскер момиче?
Хайдете, ще го отведем
на ситничкана чаршия,
на ситничкана жепаньо
и на червеничке мерджане.
Ако са фати чаушан
за ситничкана жепаньо,
че ми е хаскер копилче;
па ку са фати чаушан
за чървеничке мерджане,
че е чаушан момиче.
Че си се фати чаушан
за ситничкана жепаньо
и си ми каза чаушан:
- Имам си сестра по-малка,
какъв армаган да й и
от червеничкен мерджане,
мерджане да й однесам.
МОМА ВОЙНИК
Али паше е кондисал
на високана планина,
студна е вода заптисал,
бело чадъри опънал,
висок е сарай оградил.
Дощера го питаше:
- Оти ми плачеш, бубайко?
- Как да не плачем, дощеро,
га немам чауш копиле.
- Мълчи, не плачи, бубайко,
йе ще си та заменя.
Купи ми руба цохала,
купи ми силех гюмюшлю,
купи ми конче червено,
йе ще хаскерен да водим.
Ага си хаскер заведе,
хаскерен си са сдумваха: (2)
- Защо ни й вакъл чаушин -
дали е чауш копиле,
или е чауш момиче?
Ние ше да го познаем,
ага ми иде във Драман,
във Драман, във касабона -
дали ще са чауш фане
у ситничкине патроне,
или ще са чауш фане
у аленине мерджане.
Чаушин не ми са фана
у ситничкине патроне,
ам ми са чаушин фана
у аленине мерджане.
