за Родопите и родопския диалект

Едно време в с.Стойките, за 24-ти май имало традиция децата да събират цветя за венци в местността Ливадица.На събитието присъствал и инспектор от Смолян.Докато децата събирали цветя инспектора се навъртал около даскалицата.Това направило впечатление на едно момче което се казвало Тодор(Тогьо).Наближил Тогьо инспектора и му казва:Мяза господин инспектор,не си дошъл за китки ,а за г..з!А той му отговаря:Ииииии Тодоре,как не те беше срам да кажеш така!!Тогьо му отговаря:Чим ти мяса,че се обиди да та е......а в г..а!

Ам за стрика Енья знайш ли я?
За сведение на останалите ударението на "Ливадица" пада на първата сричка.

Не я знам!Кажи ,да я чуем.

Стойкинъ. Петровдинь.На барчинана мъллекь. Свирят гайдъ, играят хору, пеьот. Там е и стрико Еньо - баш "кларнетиста". Знае само адно хаво и нищо друго. Кандардисват го да свиръ,ала той са назландисва. Хелъ най-секньа надвечър извадъл кларнето и го надул. Закарал съ неговата хаво "тут-тутурут-ту, тут- тутуру". По адно время му рюкнала неква жъна: "Посмянъ хавота, стрику Еньо". И стрику Еньо я смянил с "ту-ту-ту-ту" и пак "тут-тутурут-ту, тут-тутуру". Тугава жънана му'й ръкла: "Да гу бяшъ ,стрику Еньо, ощъ уцутра извадъл, да гу наперъш, та да кандисат врю женъсъ".