за Родопите и родопския диалект

Да подумаме- да попееме

Уважаеми читателькове,
Както в едно авторско произведение, така и в родопската песен, а и не само в родопската, художествената измислица, види се , се среща.
Колкото и да е заспала една мома, че чак да не усети…
Една песен записана от Тодор Тодоров през 1959 година в село Лясково Девинско. Пяла я е Надия Янузова тогава на 16 години.

-Тайбинко, кузум, пилянце,
сабах ми дойде и подмина/2
пък ний си вода немаме.
-Юначе лудой младо,
нам с тебе вода не трява
ний сме на куп лежали,
ний не сме нищо правили.
-Тайбинко кузум, пилянце,
ти беше пръв сон заспала;
я си та итро измамих,
та си ти очи облюбих,
та си ти кръсче обкърших;
та си ти нянки постисках.

Предавам песента „едно към едно” Много дълбок сън? „Спящата красавица” не ще би тъй заспала, както се казва по нашенски. Това е то родопския „принц”-не само целува, но и постисква.
Много случки, свързани със сексуалната ориентация, ги има и в родопската песен. Не вярвате ли?
Формация „Шемет” имат в репертоара си една народна песен, която изпълняват и до днес.
Оти ма даде, майчинко
та тая пуста будало/2
дено са нищо ни сята.
Вечеро лягам, майчинко,
с разкопчено елече.
Утерно ставам, майчинко,
със закопчано елече.
Очи му давам да люби,
пък то са назад обраща.
Снажка му давам да корши,
пък то си рюка майка му…
Има и други варианти на тази песен, но според мен тук не става дума за…както му викат научно „хетеросексуална ориентация”
Има песни, в които става дума за ергени неоправни; за ергени казано по нашенски дето „ги нема в корпа ворзани”Имало е, види се, мъже от „средния пол”
Една песен записана от акад. Кауфман през 1955 г. в село Давидково. Пял я е Рамадан Койнарчев- тогава е бил на 20 години.

Пустине летви юнаци
със шумавине конаци
за юнаци са не броят,
за конаци са не женят,
лишень не могат да сберат!
На пазар ми е ходило
тютюнь не си е купило,
ам пие шума букова-
нему са справи-тютюнь е!
Дощеру моя майчина,
Айн ва ли ти е любено,
за айн ва ли съм та кутила.
Стани гу, дощеру отведи
Във длибокана падина,
във тинявоно вирище,
деветь месяца да седи,
на десетно го изведи ,
та го през село преведи.
Покойният наш сатирик Радой Ралин беше писал някъде за един световно известен писател:Да си го кажем-Оскар Уайлд „Как може да има добро мнение за жените, като е бил „от братството на сестрите…”
Като сме захванали да говорим за любовта, се сещам за един анекдот.
Две млади семейства отиват на морето с палатки. Решили една вечер да се разменят в палатките. На сутринта от едната палатка се чува мъжки глас:
-Прекрасно беше! Много съм доволен! Много съм щастлив! А друг мъжки глас му отговаря:
-Хайде да видим в другата палатка жените как са …
Та, лахвало са е и пак са лахва. Само дето аи сга е „яце на ачик”И даже за модерно го имат…
А.Шеев-Шею

Да подумаме-да попееме

Ха с га да видиме дали са е лахвало напреж будно да загали будняму нивястата. Да загали будняму нивястата, та чак да са вбудали от мерак. Да остави хайванкове-било овце, било коние, гладни и жьодни…
Предлагам ви една песен записана от Елена Стоин през февруари 1955 година в село Широка лъка. Пяла я е Рада Георгиева Дурева.

Сину Стоиене Стоиене,
що ти са кони моршеви
моршеви, сину, каляни?
Дали ги вода не поиш
или ги зоба не зобиш?
-Зобя ги, зобя, майчинко
старозагорска пшеница
Вода ги поя, майчинко
мастика, бяла ракия.
Ам сам, майчо, бендисал
отводна страна белДунав
живи му можу жената
моску му дяте майката
та ходя, майчу, вечеру
кога месечина изгрява
и си са, майчу, завращам
кога слончице изгрева
Зат ва са кони моршеви
Моршеви, майчу, калени…

Какво да кажем, уважаеми читателькове! Лахвало са е, лахва са и ша са лахва, доде има живи люде. Меракът и будалалъкът вървьот ваднож. Ама да са вбудалиш от мерак си е хубаво нящо. Да дава Господь всякиму. Оти то си уминова. То е касу настинкаса, като да са поразхарливиш, огънь да имаш. Докторесе ангина му викат. Пък и ляк нема Уминова си с вряме…

Не само нивяста и главеница са е лахвало буднаму да отсурнат. Една песен записана от акад. Николай Кауфман през 1956 година. Вероятно в село Смилян. Пяла я е Мария Василева Гогова. Тогава е била на 30 години.

Та чули ли сте, или не
какво е ново станало?
Маноль е грабнал Величка,
Тункувана главеничка.
Майка я ситно уплете
бубайку хи я изведе
и си на Маноль думаше:
Води я Маноль, води я,
та че са яце слушайте,
че сте двамина глупави.
Стана Маноль я заведе
през Стайчинуну равнище-
шиник са льоща стъптали
кило са грашок изели.
На порти чука и рюка
Излези, майчу, посрешни
водем ти млада нивяста
Тункувана главеничка
Рукнал, та пукнал, сино мой
как ми са зима чуздему,
чуздему главеничкана.
Та стана майка отиде
У Колю, у мехтарено
Маноль е сторил кабахать
идите, доведите гу
и гу в темница вкарайте.
Маноль на гайда свиреше
михтерен запьо думаше:
Я си пусните Маноля
че и йе да бех момече
и йе щех да го заследя…

Къде е едновремешната съдебна власт! То сега за такова нещо никой не съди, та камо ли майка ти да те предаде!
Защо ли не направим сравнение с днешните времена с две мои „кропъчки” т. е. откъси:

Айсигашнисе моминки
врють са бялнали ножинки.
Гропало е то през корста,
гашковене- два-три порста
Как да са ни разболява
То лю му поищиш- дава.
Гльодам внучкана на Шина
ката вечер със двамина…

или

Айс га диньоса са уборна
и нема нищо от напреж.
Мома айс га да тросиш с борна
ракия блага да пиеш
Га гльодам как са каръщисват
и са оставят на инать…
Чи те доде да алъщисат
и рипкат пак във друг кривать…

Да подумаме- да попееме

Дето сме „по- отколешни” помним, че до 60 те и 70 те години на миналия век по селата имаше случки на крадене мома. Случваше се майка, татко, да се правят на изненадани… Казано по нашенски „да са всордат” А и много често самото „крадене” си беше малко „трагикомедия”
Спомням си една мома, дето я грабнали от забава в читалищено, пък та рукала, плакала… По едно време един от „крадците” предложил:
- Дай да си я ворниме, чи та яце рука!
Тогава момана са поошупила и молькнала:
- Да, бе, я да си рукам, плачам, вие си ма водите!...
В много родопски песни тези случки са описани. Пяло се е и се пее за крадена мома. Една песен записана от Тодор Тодоров през декември 1957 година в село Лъджа Пял я е Руфат Асанов Селимагов тогава на 34 години.

Та чули ли сте, не сте ли
какво йе ново станало
в Топоклу равна равнишка?
Посбрали са са момине,
момине и невестине
въз бяла река широка
под шерянана кюприя
белоно платно да белят.
Белили, колко белили,
станали та си торнали.
Сос ми Фейминка остана
белоно платно да бели.
Че са отдолу подаде
нейноно любе галено,
алено конче яхаше.
Колкону ближе наближи,
суха я треска затресе,
въз камене я подфърля.
Че си я метна на коня
и конене си ромони:
- Поборзай, коньо, преграбяй,
дорде минеме барчинка,
зад нея има и друга,
чи водим любе крадено…
Тая песен ме впечатли най- много с толкова човешкото вълнение изразено като „треска.” И се питам какво се е променило? Начина на живот- безспорно. Какво се е променило в душицата на родопчанина? Колко е останало от оная „треска”която аз в някои мои „кропъчки” съм нарекъл „блага сакънтия?”
Ама нали ние в клуб Зевзек си имаме обяснение за всичко с усмивка. И малко се сърдим на младите. „Гладим, гладим” конфликтите между поколенията. Една епиграма на Донка Райнова обяснява донякъде нещата:
„Баба сподели с копнеж
мисъл гениална:
- Остарее ли една младеж,
става идеална…”
Ето че дойдохме и на темата за козметиката. Ако някой си мисли, че за парфюмерия и козметика в родопските песни не се споменава- лъже се. Не става въпрос, разбира се, за такова масово „хлепане” както днес.
Една песен записана от акад. Н. Кауфман през февруари 1956 г. в село Могилица. Пял я е Емин Исуфов тогава на 43 години.

- Девойко, мари, хубава,
мислил съм да та попитам.
Ага ти любех очинки,
цолуфкове ти биеха.
Кина ги беше мазала,
толков ти ечко биеха?
- Юначе лудо и младо,
ти толков ли са не сеташ?
Мой бе бубайко туджерин,
туджерин, баш базиргенин.
Йолчиш ми ходи на пазар,
чôрни ми миски дониса-
на чôрни вежди шекливо,
на бело лице белило…

И едно доказателство, че родопската песен се е осъвременявала понякога с битието, с появяването на нови професии в планината. И че е имало, и има моми „хаирници.” Някой ще се затрудни с думата „хайрница.”Някога хората са сеели овощно дръвче не в имот, а на път, та който мине да си хапне за хайр. Та мнозина зевзеци викат „хаирница” за мома дето на повечко ергени е „хаир” сторила. И за това се е пяло. Хем и за блондинка.
Една песен записана от Тодор Тодоров в село Малка Арда през юли 1957 година. Пяла я е Фатма Алиходжова тогава на 28 години.

Руса съм, руса, юначе,
за черночка са не давам.
Как мога кърши да седам
на шеранине капие,
как мога мерак да метам
по- борже да са земеме!
Нъимаш ли са, юначе,
приз Мадан да ма приведеш/2
чи ми са млочко севдене-
врид маданскине миньоре
и рудоземскине шифьоре…

Еманципация му викат. Много е показателен един анекдот за днешните времена.

Баща ми казва, че от самото начало знаел как ще протече бракът с мама. Когато свещеникът я попитал „Взимате ли този мъж за свой съпруг?”, тя отговорила, „Да, взимам го.” Сетне свещеникът попитал баща ми: „Взимате ли тази жена за своя съпруга?”, а мама отговорила „Да, взима ме!”
А. Шеев- Шею

Да подумаме-да попееме

Където е имало гáлене, все е имало и послóгване. Няма как. И напреж е имало моми, дето са били както се казва по нашенски „по истюнь”,да кажем- „по търсени”, „по популярни”, „с по- висок рейтинг”. И съответно те са се възползвали от това. В смисъл-възползвали са се от възможността и да галят и да ложат… Една песен записана от Елена Стоин през ноември 1954 година в гр. Девин. Пяла я е Маруда Михова Урилска, преселена от село Върбово, тогава на 31 г.

- Сино Стойене, Стойене
ти си Калинка веруваш/2
ала я нимой верува/2
Калинка гали и други/2
и други луди и млади.
- Отде я , майчо, познаваш?
- Познавам си я, сино ле,
ага ми мини, сино льо,
приз висок, чарнок терзия,
снажката хи са затриса,
лицето хи са применя-
ту бел, чу червен трендафил.

Какво ли да кажем за днешно време. Малки моми- с голям опит. Теоретичен, практически. Как да ти са „снажка затриса”, как да ти са „лице применя”.

В ония нашенски патриархални времена е имало моми куражлийки. Та бая кураж е трябвало тогава татко и майка да излъжеш.Но и това са е лáхвало.И да обърнем внимание на еднородната музикална култура на родопчани. Една песен записана през май 1960 година от Тодор Тодоров в село Жребово Девинско Пяла я е Жемиле Хасанова Делиасанова тогава на 18 г.

- Стани, девойко,погледни
дали не са е совнало.
- Совнало са е, юначе,
слонцено ми е в рякана,
момине ми са на вода,
младине ми са в юрганне.
Юнак са сипна да плаче,
малка го мома миреше.
- Мольчи, юначе, не плачи,
яша та льосно изведа
с мояна руба байрямска.
Кога ма питат, юначе,
я ша му кажа, юначе,
че си майчина роднина.

И да се върнем пак в днешното време.Какво нещо са анекдотите. Казваш нещо на пръв поглед много смешно. Ама „на второ четене” усещаш че това понякога даже и с теб самия се е случвало, пък тогава не ти е било смешно.
Има поговорки, като ги поосмислиш…
Народно поверие: най- лошата поговорка за мъжа след първата брачна нощ е- нито си първият, нито си последният.

Една съвременна мома,/ блондинка/ казва на приятелката си:
- В началото мислех, че той ми изневерява. Сега обаче разбрах, че той с мен ú изневерява на нея. Толкова ми стана хубаво…
А. Шеев- Шею

Да подумаме-да попееме

Ха с га да видиме дали са е лахвало напреж будно да загали будняму нивястата. Да загали будняму нивястата, та чак да са вбудали от мерак. Да остави хайванкове-било овце, било коние, гладни и жьодни…
Предлагам ви една песен записана от Елена Стоин през февруари 1955 година в село Широка лъка. Пяла я е Рада Георгиева Дурева.

Сину Стоиене Стоиене,
що ти са кони моршеви
моршеви, сину, каляни?
Дали ги вода не поиш
или ги зоба не зобиш?
-Зобя ги, зобя, майчинко
старозагорска пшеница
Вода ги поя, майчинко
мастика, бяла ракия.
Ам сам, майчо, бендисал
отводна страна белДунав
живи му можу жената
моску му дяте майката
та ходя, майчу, вечеру
кога месечина изгрява
и си са, майчу, завращам
кога слончице изгрева
Зат ва са кони моршеви
Моршеви, майчу, калени…

Какво да кажем, уважаеми читателькове! Лахвало са е, лахва са и ша са лахва, доде има живи люде. Меракът и будалалъкът вървьот ваднож. Ама да са вбудалиш от мерак си е хубаво нящо. Да дава Господь всякиму. Оти то си уминова. То е касу настинкаса, като да са поразхарливиш, огънь да имаш. Докторесе ангина му викат. Пък и ляк нема Уминова си с вряме…

Не само нивяста и главеница са е лахвало буднаму да отсурнат. Една песен записана от акад. Николай Кауфман през 1956 година. Вероятно в село Смилян. Пяла я е Мария Василева Гогова. Тогава е била на 30 години.

Та чули ли сте, или не
какво е ново станало?
Маноль е грабнал Величка,
Тункувана главеничка.
Майка я ситно уплете
бубайку хи я изведе
и си на Маноль думаше:
Води я Маноль, води я,
та че са яце слушайте,
че сте двамина глупави.
Стана Маноль я заведе
през Стайчинуну равнище-
шиник са льоща стъптали
кило са грашок изели.
На порти чука и рюка
Излези, майчу, посрешни
водем ти млада нивяста
Тункувана главеничка
Рукнал, та пукнал, сино мой
как ми са зима чуздему,
чуздему главеничкана.
Та стана майка отиде
У Колю, у мехтарено
Маноль е сторил кабахать
идите, доведите гу
и гу в темница вкарайте.
Маноль на гайда свиреше
михтерен запьо думаше:
Я си пусните Маноля
че и йе да бех момече
и йе щех да го заследя…

Къде е едновремешната съдебна власт! То сега за такова нещо никой не съди, та камо ли майка ти да те предаде!
Защо ли не направим сравнение с днешните времена с две мои „кропъчки” т. е. откъси:

Айсигашнисе моминки
врють са бялнали ножинки.
Гропало е то през корста,
гашковене- два-три порста
Как да са ни разболява
То лю му поищиш- дава.
Гльодам внучкана на Шина
ката вечер със двамина…

или

Айс га диньоса са уборна
и нема нищо от напреж.
Мома айс га да тросиш с борна
ракия блага да пиеш
Га гльодам как са каръщисват
и са оставят на инать…
Чи те доде да алъщисат
и рипкат пак във друг кривать…

Записал и написал: Ангел Шеев-Шею