Имяше в наше село адин Бай Стефан. Галеше си ракийката като мнозина други, ама не прекаляваше. Господь да го прости. Я гу съм описал, ама не с истинсконо му име. До нега живяе адна жена зевзечка- та е жива и здрава. Адна утерна излиза та да върви на рапта и гльода бай Стефан чефте някво в бахчицана до кощана. Пита го:
- Бай Стефане, какво сееш?
- Пък той вечерон е пийнал повечко и му е главона малко "затурмена"
- Показва хи среден порс и вика:
- Айсакова сяем! Какво та тебе интересува!
- Нимой, нимой, бай Стефане, да сяеш айтакова! Чи та женана ти по цаль день нема да излиза от бахчицата!!!