Ганчо и златната рибка
Една шарена есенна утрин Ганчо зареди един литър бензин в “Трабанта” си и потегли към езерото. Разпъна такъмите, хвърли , запали и зачака. Час, час и половина- нищо. По едно време клъвна! Ганчо навú, изтегли и на кукичката се замята малка рибка. Малка малка, ама блестеше на слънцето, така едно жълто, жълто. Ганчо си помисли: "Защо ли, рибке, ти не си ми златна, да ме помолиш с човешки глас: “Върни ме във водата ти обратно, три желания ще ти изпълня аз...”
Чудото стана и рибката му проговори:
- Пусни ме във водата, човече! Ще ти изпълня три желания!
С трепереща ръка Ганчо я откачи от кукичката и я пусна внимателно във водата.
- Казвай, човече!- чу се глас. Ганчо се засуети...
- Виж к`во, рибке, ти не знаеш, ама аз имам един комшия- голям далавераджия и мръсник. Искам да го пипнат данъчните. Искам да го пипне и полицията, щото той има и незаконна пушка. Искам жена му да я съкратят от работа, като мойта. Искам...
- Достатъчно!- каза рибката, плясна с опашка и отплува.
Ганчо събра набързо такъмите, качи се на очукания “Трабант” и право в къщи. Гледа у комшията двама полицаи. “Ясно, пипнали са го.”Гледа жена му си е в къщи, а няма още пет и половина. “Ясно, съкратена е.” Ганчо отиде в кварталното барче , пи три ракии на вересия. После се върна в къщи да гледа мач. Чехия- България 6: 0. Псува, псува, после си легна. На другата сутрин пак сипа един литър бензин и пак на езерото. Вместо жена му да му мърмори, че телефонът е изключен, че детето няма обувки...
Този път хвана една от ония риби, дето им викат “каленик”. Ядосан я откачи и я хвърли в тревата. Рибата подскочи няколко пъти, после периодично започна да отваря уста, за да поема въздух. Ганчо я загледа и защо ли му се стори, че рибата му говори:
- Калтáк, калтáк, калтáк!...
Набързо прибра такъмите и запраши към къщи. В ушите му звучеше:
Калтáк, калтáк, калтáк!...
