за Родопите и родопския диалект

Тез деня бях на Осенец, мойто село. По капански говорим там, никой не ни разбира.

На бърдже минах, ама с една баба сколасах да поговоря - баба Данка, комшийката отстрани. Минахме с моя синковец да и подадем, че беше Заговезни. Кое да е - я малко халва, я сирене, квот има.

Баба Данка се радва много на Калоянчо, щото други деца много не и ходят, даже хич. А тя добра баба, пък той хитрец и умей да се подамаже. Ако е там няма да мине ден да ни е лопнал по портата и да викне - Бабо Данкееееее ...

Че ондзи ден, дет почнах да разправям .... отваря тя след някое време (много не може да бърза че е доста стара) и вика:
- Въй, мъне! Ко прайш ти?! И тейка ти и майка ти с теб, въй! А влизайти!

Влизами. Говорим дипломатично, по задължителния осенски етикет - Добре ли си бабо Данке; Идат ли младите; Доматиту сложи ли; Излазяш ли .... Поговорихми, поразчувствахми баба Данка, поразчувствахми са и ний, пък стана време да тръгвами. Докато тръгвами баба Данка става от стола полека да ни изпрати. Към протьката кат стигнахме, тя като всяка нормална баба са завайка:

- Вйъ, ам ко да ви дам! Ни рачихте нищо да си земити. Eдно кокиче барем да ви скъсам, а?

После си мисля - След 10 години дали ще се случва нейде такъв разговор?! Разговор на тоз хубав език и с тез добри хора ...

Щом като има момчета като теб,който си връстник на децата ми,да се замислят и още по-хубаво-да споделят,вярвай,че това ще се пази!Вярвам в това!А и факта,че този сайт го има,говори за непреходните неща.А мен ме предизвика да споделя нещо от моето детство.Вечерта преди Тодоровден баба ми накисваше в една купа грах.На другият ден започваше от къщата и минаваше през двора и хлева,както казваме ние стойченци на обора,хвърляше граха и "бекаше" и "мукаше",кудкудякаше,за да се множат животинките,а в кащи хвърляше да има много деца.Ние,децата,събирахме зрънцата и ги нижехме на теспихи /броеници/ и герданчета и така ходехме цял ден за здраве и берекет.Майка ми го правеше за моите деца,а аз ще го направя в събота за внук ми.

Има едно село - Балкански. Намира се в Лудогорието, но е основано от преселници от Родопите (някой твърдят че са от Средна Гора), затова обичаите му се различават от околните села.

За Тодоров ден те правят "ринене". - Сутринта рано тръгва голяма група хора по къщите (нещо като коледари). Във всяка къща правят церемониално изриване на торта от обора. По една-две лопати се хвърлят. После стопанина вади от най-хубавото си вино за почерпка, както и някакви сериозни мезета. Прави се за здраве и плодовитост на добитъка.

P.S. - до края на обиколката по къщите оцеляват само най-устойчивите