- Добави коментар
- Прочетена 4036 пъти.
Изучихме наш Тодора, та стана доктор. Стана, ама ние със стареца си знаем как стана.
Както и да е. Дойде си Тьодьо доктор. Доведе и докторица - булка, вика. Хубаво, доведе - доведе, булка - булка. Ама ага не може да се разбере кой е Тьодьо и коя е Тьодьовица, кой е доктора и коя е докторицата! И той с панталоня, и тя с панталоня. И той с коса, и тя с коса, само че нейната по-къса от Тьодьовата. И той с черни очила, и тя с черни очила. Зех да се побърквам: кое е мъското, кое - женското. Само по гласа ги разпознавам.
„Тошко, отведи ме тук, отведи ме там, придружи ме до тоалетната”.. .
Това ще да е невястата, викам си.
В мущурака [*] я страх да иде сама, на кравата вика теле, на телето - вол.
„Тошко, брани ме, казва, от кучето, пази ме, вика, от кравата да ме не мушне с рога. Виж, вика, телето как ме гледа и очите му кръвясват. Държи ме здраво да не падна в тая Каменица, олеле-е... на какво стъпих. . .”
И Тьодьо, факирят, мил дано, сичко да й угоди, сичко да й нагоди, сичко да й нареди. Като га тя е сляпа и саката.
- Немой са, мале - вика, - кахъри! Немой й вързва кусур, тя ще свикне.
А-хъ! Свиква ли се тъй лесно. То да е добитък, по може, ама чиляк... Понякога ми домилява; ние сме си оттук и си ни е хубаво, ама то мислило ли е, че ще се пече по тия тикли и че по камене ще се попъда и на муле ще яха. Еднъж се бе върнала от колибата и оти бе яхала три сахатя на муле, та не можеше да слезе от него. Ногите й са беха разчевратили. Лаха са Тьодьо да го нема, та стареца на ръки я внесе в къщата.
- То това... не знам -вика старецън - дали има и полвина торба кокаля. От овца е по-леко. И не ми се вярва да се заседи. Ще ни избяга.
И тъй стана. Зехме да се ослушваме и да чуваме от тяхната стая рукут - карат се. Тя приказва, приказва, като тътралка. Сто думи изрече на един солук, катга ги чете, пък Тьодьо изломоти едно и са пощъми.
- Тю!... - вика стареца. - Рукни й и ти бре, мъж си! Стъпи й на гюся, [*] стисни я за гръцмуля, та да види, че тъй се не фучи в чужда къща!
Възвря и мене едно утрина и... влязох в стаята на младитя. Единият от тях изрипна навънка. Стори ми се, че е невястата, и я подхванах Тьодя.
- Тьодьо, сине - викам, - оти са бре оставяш жена тъй да ти дума! Немаш ли кукуди [*] да я посмачкеш.
Пък той седи на масата, подпрял глава с ръки, умислен като кълван петел.
- То... барек - реках му - да е жена като жена. Къде е найде такава черна чума. Нито лицето й е лице, нито снагата й снага. Само едни изтъркалочени като на крава очи, умъкнати вежди, нашарени отгоре с въглен. Пък бърните й - вапцани с алена боя и извратени навън, като га е яла от дивите сливи. И клепките й, и те начернени, та ага са зазнои и от тях текнат вади, замясва на бубурак. Ноктите й пък като на орел и каносани като на кадъна. Махни я - викам, - да си върви! Стига ни е правила резил. Откакто е дошла, не съм чула да ме попита нещо - майка ли съм, мечка ли съм, каква съм. Нито тетю ти. Чиляк ли е, куче ли е в тая къща. Пет пари не дава.
Кога се, мари, обърна, какво да видя - била тя, чумата! Излялият бил Тьодьо, пък я рекох, че е тя... И... тъй си останах: като малко дете с пълни гашкове...
Сетне? Сетне отидоха нейде и двамината. Само язък, дето стареца си бе купил купецки дрехи и я си бех ушила фуста. Нали син имахме доктор. Та бехме наюмили да фърлим селското. Ама пак си останахме тъй: стареца с потурете, я - с вълненика...
Преразказал: XР. ДАСКАЛОВ
*
мущурак - отходно място
гюйс - гърди
кукуди - юмруци