за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най


Warning: Creating default object from empty value in /home/kvovikas/public_html/napenalki.com/components/com_k2/models/item.php on line 274

Щильонова командировка

Петък, 16 Август 2013 08:24 от Красимир Николов

Беше точно по Нова година. Сбра ни една утирна началникън и вика:

- Дойде хабер от София. Края на годината е, ще ни изгорят париците, ако ги не усвоим. Трябва да пратим някой там, хем работа да свърши, хем да са поразходи. Думайте!

Спогльодахме се и да речеш, чи са сме сдумали - вруть в един глас рекахме:

- Щильон да са стяга. Той е най-отракан.

И ей тъй си бе. Учило по София таман четри години, познаваше вруть сукацине. [*] Идеше ли нах там, дено е право, право е, своршваше работана за польвина день. Нищо му са ни опинаше. Изподят го от еднана врата, то са ворне приз другана. Изружкат го от нея, то са поразвърти отвон и са мушне пак приз пенжуран, дето се вика. Сандардисало бе вруть начальницине и лю га го видеха, чи са задава, лошо хми станваше. Изторси ли са пред тях, рече ли „добър день”, и те дадот команда на секретаркине да го оправят поборжку. Пък наш Щильон мушне талиматене в джобана, рече хми „Хоте, останвайте сас здраве!” и са извре нах вон. Сетне та яхне на някаков трамвай - за къде ще да е - и цал день са разтросюва като тахарджик [*] по София. Льой ей ной да са разгльодва приз джеман. [*]

И ей зга, речено, сторено. Дадоха му командировачно и пари и още на другиян день довтаса интифа от Щильона: „Измокнах два камьона. Проводите още един чиляк, оти не мога два камьона да карам.”

Знаехме си го. Широк аратлик - иде ли в София пяйка [*] пари наляво и надясно, да речеш, че граф Моите Кристо му е стрико. Проводихме чиляк и с чилякан пари...

Га са ворнаха, научихме Щильоновине патила по София.

Да фатят с някаква голяма клечка да са нахакат в Унгарскиян ресторант. От нега зависело дали ще му дадат още един камьон. Бяхме го проводили за една кола. Щефън три месеца търча като откачен от врата на врата, доде изпроси адна строшена таратайка. Да, ала Щильоному са е видела хем яце [*] изтърбушена, хем мутечка, пък и пусто Щильоново око ненаситно, мальочко му са е видело само една кола да зьоме. За една араба не бивало да са ланка чак от Райково до София.

Фатил тогава Щьольон под рока ей ной от голямоно добрутро и хайде - в ресторантан. Адин от оркестърън свирил Щильоному на ухо с цигулка „Чардаш”. Разпищолило са е, черпило е койно му се мярне пред очине и га си торнали, Щильон зол да криви наляво. В ей ная жоба бил мушнал сметката, дену му бил дал келнерън. Левиян крачол са е смицал надолу натежал с келнерскине добари за неколко стотини лева, пък дясниян бажак рипкал на горе ольокнал пак с толкова суха българска пара. Силом нашол стотинки за трамвай до хотелън.

До тува какту и да е, ама то зоран бил сетне.

Закимен [*] как ще я кара без пари га са сомне, Щильон подкарканил пеш нагоре по скалине. Криватен му бил чак на осмиян етаж. Тамань стигнал предпоследниян етаж, запрял са да повъздохне и мушнал ръкине в жобине. „Брех, майка му стара - строснал се Щильон - заборих да поищам ключана за стаяна”. И хайде пак надолу седем етажа. Слял с подпиране по парапетън и рукнал колкото му глас държи:

- Другарке, ключът от 810-та стая!

Другарката хлопнала гишето - ключен бил горе. Хайде пак нагоре! Едвам се досурнал до петиян етаж и го жегнало: „Има си хас ей ноя от мойна стая да е излял и да е отсурнал с него ключан. Майко мила, как ще са слиза пак надолу, чи и соя мерецки асансьор ей сига нейде да са побепса. [*]” И до де са усяти, некво му се е разборкало по кореман, възмотало му са некво по главона и Щильона са буботнал в една врата с две нули. Цял сахать са огльодвал в миялникан и драл котета. Тамань са пооправил, набузили са го пак унгарскине щарвалоци и ей наш Щильон усомнал на петиян етаж на адно седало.

Да, ала са е не своршило и с ей нва. Тамань са е сомнало и наш Щильон са е поотпуснал и задрямал льой ей ной както си е бил.

Влява адна другарка и след мальчку са е вдигнала олелия чак до господя. Щильон видел нулине, ама не могъл да види жъно и женскен папуц под него. Отвели го при управителян на хотелън, довтасала и милиция. Золи му паспортан, работана станала дебела. Стигнало са е до глоби. Щильон вейке са е чудил откъде ще найде двайсет лева, само и само да са куртулиса, ага чи са нашол некав и рекол по нашенски:

- Оставите го, чилякас. Ни видите ли, чи е от Райково. К,во сте го нагарванисали. На ви двадесте лева. Я отговарям за нега.

Ако са е не бил лахал там тоя левочавлянин, [*] кой знае къде можеше да спи другана вечер наш Щильон Левочовленинът му бил дал пари и за телеграмата дето получихме, че го бе и нахранил.

Та тъй, откопчил Щильон два камьона, ала какво претьогли доде ги откопчи, той си знае.  


Разказал: АТ. МЕРАКОВ  


*.
сукацине - улиците
тахарджик - кожена торба
джем
- прозорец
пяйка - пръска, пилее
яце
- много
закимен - замислен
ейноя
- онзи
побепса
- повреди
левочавлянин - от с. Левочево. Смолянско

Добавете коментар