за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Шильовото свине

Събота, 21 Декември 2013 11:34 от Красимир Николов

Като го застъргала жена му: „Купи, Шильо, свине, та купи”, И той човекът какво да прави - скова коц и купи свине. Купи го от Ангел Амужата. Купи го за две крини ръж, три мулешки товара мешови дърва и един петел отгоре.

Свинето му влезе в очи, още като го видя. Почеса го по корема и то легна възнак, вдигна ноги и завъртя опашката като куче, ага го погалиш. Върза го Шилю за задна нога и с една въстагарка като магаре го подбра към дома. И нарочно мина покрай Минчовия дюкян - да го видят хората, че свине кара. Ала те му се насмяха.

- Изкупено ли е, Шильо? - попита го Минчо.

- Че кой зна.

- Оти ако не е, заколи го, та го изяжте още сега. От това свине свине не станва.

- Я от свински работи не разбирам, ама както ми рече Амуджата - до Коледа ще напълни коца.

- Ти, Шильо, немой слуша Минча. До Коледа може и мечка да надмине - рече поп Рунтю.

Тъй му викаха - Рунтю - защото косата му се бе сляла с брадата и мустаките, та не му се више устата.

Откара Шильо свинето у тях, бутна го в коца, сипа му Шильовица в коритото мисирюва каша, хвърли вътре и половин фурнит скоравнат хляб и порука децата да гледат. Пък то, пустото му свине, като зарови муцуната в коритото, не вдигна глава, доде не омете до шушка всичко.

- Ох си! ... - рече Шильовица и въздъхна. Че то както яде като продотин и ушите ще ни изяде. Нема да ни остане брашно за качамак.

- Тъй трябва - рече Шильо - да яде, да плюска, да расте, да трупа сланина - затова е свине. То сега нас ще яде, пък сетне - ние него. Цяла зима ще има да ядем мири и сланина. Виж качката, изнеси я да я постегна!

- Хъ! Нещеш ли да туря и тиганя на огъня? - сопна му се Шильовица.

Това бе по Гергьовден. След ден-два Шильо отиде с дюлгере и Шильовица пое грижата да храни свинето. Ама по-сетне, като се хвана по работа и тръгна с децата да копае, да жъне, да вършее и сбира, каквото се бе родило, по два пъти му даваше да яде - сутрин и вечер. Една вечер като си дойде, какво да види: коцът празен и свинето го нема!

Пък то да хване да огризе една гнила дъска и като видело малко аралък, понапенало се и се измушило

Затюхка се Шильовица, събра децата и тръгна по село да го търси. Тук свине - там свине, найдоха го по темно чак в оградите под киселицата на пътя. И доде го върнат - по три пъти се зазноиха. Хубаво, ама как се вкарва свине в коц! И тъй го мъчиха, и инък - и с хубаво и с лошо - не ще и не ще. Запъне се повече и от магаре. И като видеха, че не щат мог- оставиха го.

Тъй свикна свинето му неедно - цяло лято ходи като изпуснато из село. И колко бели направи, и колко тояги изяде - то си знае. Каквото найдеше по людските дворове, доде го усетят, сичко изхрупваше. Стана високо, ала не надебеля, не върза сланина. И от нищо не го бе страх: ни от жените, дето със сопи го фиреха, ни от кучетата. Пък на децана налиташе да ги хапе. Омръзна на Шильовица да я гълчат, та вдигна ръки от свинето.

- Чума дано го порази! Кучетата да му ядат главата!-прокле го тя. - Отрепете го! Отровете го, та и я да рахатясам.

Върна си Шильо по Димитровден и ага чу какво се е патило, косата му се изправи. Люто се закани на свинето. Стегна коца, направи го така, че мечка да вкараш вътре, няма да може да го строши. Помами свинето близо до коца и му сипа да яде. Сетне вдигна коритото и го мушна в коца. И свинето, загаретясало за мисирюва каша, само се мушна вътре. Затвори го Шильо и до Коледа го държа затворено. Храни го по много, ала пак сланина не върза и нито веднаж не го видя легнало, все на ноги седи, изправя се като маймуна и коритото на клечки стори от гризане.

След Нова година Шильо наточи ножовете и повика Гащилски Гого, който се бе прочул по село като голям майстор на колене на свине.

Отвориха вратата на коца и свинето само рипна на вънка. И доде да го хванат, то се мушна между Шильовите ноги, спусна се към Гащиля и като се видя свободно, рипна през плета. Те се спуснаха да го притиснат, ала задържа ли се такъв звяр! Те търчат след него по сокаците и аха тува да го сгащят, аха там - не могат. Дойдоха и други мъже на помощ, сбраха се петнайсетина души, излезаха и жени, и деца и сички се юрнаха след свинето, ала то се не дава.

Най-сетне някой се сети, донесе вървилник, хвърлиха го връз него, свинето се оплете, двоица го възяхнаха и Гащиля му заби ножа. Отесоха го у Шиля с вървилника. Накладаха на двора огън и доде му одерат кожата, Шильо курдиса тиганя. Наредиха се помагачите наоколо. Най-напред опържиха дроба, сетне захванаха да пекат и от месото.

Свечери се, някой донесе бъклица с вино. Изпиха я и проводиха за още от дюкяна. По-сетне се чуха песни, доведоха и гайдажия... и в зори, кога заклепа камбаната и хората тръгнаха на черква - беше неделя - от Шильовото свине бе останала само кожата и главата.


Разказал: ХР. ДАСКАЛОВ


Още от тази категория: « И Дядо Мраз съм бил Добринка »

Добавете коментар