за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най


Warning: Creating default object from empty value in /home/kvovikas/public_html/napenalki.com/components/com_k2/models/item.php on line 274

Латернови времена

Вторник, 19 Януари 2010 13:35 от Красимир Николов

До края на Първата световна война в Райково по сватби и на хоро си свиреха старите гайдаджии - Живака, стрику Теню, Сарахоша и Друлю. Но някой подкокороса двамата Колювци - Караджата и Келебека, та докараха от Ксанти една дяволска свирка, дето насън не бяхме я виждали!

- Култура - рече Келебека - ще правим! Стига сме се занимавали с тези прости, авелзамански гайди!

И напънаха двамата Кольовци латерната. Беше нещо като голям сандък, затворен отвсякъде и подпрян на дървени крака. Отстрана имаше едно закривено железо. Завъртеха ли желязото, излизаше едно свирене като канона на Тома Кузмановски, ала много по-силно!

А отпред беше нарисувана една хубава мома с начервени бузи, със сини очи, с къдрава коса и венче на главата. Същинска св. Богородица!

... И кафене отвориха двамата Кольовци. Цяло село са превървя да види и чуе латерната. Тракаха людете табла и карти, а Режеп Агупски за едно-две кафета н пакет тютюн „Каламанди”, по цял ден въртеше ръчката и дяволската свирка дрънкаше непознати дотогава мелодии. Гръцки ли беха, чифутски ли - никой не знаеше! ... И не стига това, ами започнаха да изнасят латерната и на хорището в неделя. Келебека ни учеше на модерно хоро: две стъпки напред и две назад и една крачка настрана. Бабичките пък помислиха, че нарисуваната на сандъка мома наистина е св. Богородица и започнаха да се кръстят и да я целуват. А баба Шенка се скара на Колювците: „Не ви ли е грях, не ви ли е срам, бре, да се подигравате със св. Богородица и хоро да играйте. И чьоран агуптин да я обиниса и да я нагада да свири! Да знаете, господ ще ви накаже!”

Гайдажиите, като разбраха, че латерната ще им изяде хляба, подкупиха Режепа Агупски, като я носи, да я постръсква, та дано й се развали некой чарк.

Така и стана. Не можа да годиноса пустата латерна.

И тогава дойдоха двама лангера от Станимака и я купиха евтино, колкото да не е хептен без пари. Ала доде да я откарат с каруцата на Щильон Щаврюв през Левочено-Кору кулле-Чепеларе и нататък, по пътя латерната беше „предала богу дух”.

Двамата адашовци ликвидираха и кафенето и се разделиха. Караджата отиде фелдфебел, „майка на рота” в близката казарма, за да го споменават с добро и до днес всички, които са служили войници при него. А Келебека купи камион и стана «ървия автотранспортник а нашия край.

И така свършиха латерновите времена в село. Пак се съживиха гайдаджиите. Ала на хорото като тръгнеше малкият Живак с шапка да събира парса, някои се пускахме, уж че обувката ни се е развързала. А то нямахме пари. Момите вардеха кой са пуска от хорото и не плаща и след това хич не го поглеждаха. Затова повечето от нас взеха жени от други села, дето не ни познаваха!


Разказал: Н. ПЕТКОВ

Свързващи думи

Добавете коментар