за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Отъ жебата са нъ фмирисва

Вторник, 13 Октомври 2009 22:46 от raycho
(8 гласа)
Оценете тази статия

Адно время св. Бугродица мириснала адно китка и станала кормяста. И отъ била мума, га родила не рачила да зьомъ декянцину си. Врю людеть и жъвотнътъ я молили, ала та все не рачила. Най-сетя душла адна жеба с машку жепча на рабо.

Га я видяла света Бугродица, засмела са и рекла: "Вай, вай, то пак жеба га ма измолъ...". Чула жебана анея думи и са уборнала нах машкуну жепча: "Хайда съ син, мойу сребарну, златну жепча, та и нас нъще да на послуша".

Га чула света Бугродица какво рекла жебана, пумислила съ: "А-а ! Виш, и жебаса ма молъ, жебаса що е жеба - грозна, грузутиа и та вика на машкуту съ сребарну и златну. То анжак йе сам крива" - и си зьола декянциту, та гу утгльодала.

Ут тугава Госпук благуслувил жебата и ут тука сетня га умре жеба, та са нъ фмърисува кату другите живутинки.

Та рекот людесе, в гьол жъве гнус та й да гу пугльоднъш как и то хаир сторилу. Аней е и с людесъ - ф чувал може да са убляче и ф хлеван да спи, ала пак има сорце хаир да стори.

1 коментар

  • Stefka Четвъртък, 06 Януари 2011 22:17 публикуван от Stefka

    Просто родопския език е невероятно красив!

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар