за Родопите и родопския диалект

Тъкмо съм се мушнал в халищата - дойде на вратата, зазноен от търчане, Ваню чичин и вика:

- Хайда, ставай боржку! Какво си се упашкулил като родилка? Не знаеш ли, че тая вечер има вечеринка в Габрица?

Гледам го - прилизало се е, та чак на ледунки му е станала бозинявата четуна. Фърлило е и вълнената фанела, дето се не разделяше с нея от Димитровден до Гергьовден.

- Ти с всичкия ли си? - питам го. - Не видиш ли кое време е, пък и в тая фъртуна ходи ли се чак в Габрица?

Ала Ваню си знае неговото: „Ще вървим, та ще вървим!”

Станах и се запременях и я. Баба ме гледа как се тресам доде наврям панталонете и папуниса:

- Ваню бре, тебе ага ти се е морзналу, за какво подкокоросваш и наш Таса? Сега ли найдахте вечеринки да правите? То да бе барем в Устово, иди-яла, ам то чек в Габрица! Юм [*] имате ли? Кратиха ли се момите по Райково, та по среде зима и посреде нощ ще вървите да галите [*] в Габрица?

Баба виде, че не прави пари нейното думане, вточи ни по един комат хлеб с парче бяло масло и рече:

- И гльодайте някъде да ви порснат изкуфялите лялки! [*] Харливници! [*]

Излязохме. Олеле, майчице! Да си бех седял вътре на топалко. Вървям и хем са тетенкам [*], хем кълна Ваня и негова Лена. Тъй се викаше галеницата му. Мислям си: „Хайде, Ваню има барем за какво да се тресе, ами я за какво вървя да ме пита чиляк.”

Щом стигнахме Забацку, Ваню отсече:

- Ще вървим направо през Варадил.

- А бе то ще вървим, щом сме рекли - усуквам го я, - ама виж какво е тъмно. Може и нещо да ни нападне, я неква мечка, я волек.

- Хайде, бря! Моми ще галиш, пък те е страх един Варадил да минеш - сопва ми се Ваню и закрачва с големи ножища пред мене.

„Да ме загали льосакът [*]” - викам си на ум и линкам [*] след Ваня. Дручко си е, кога си по-близко до някакъв чиляк в страшна гора и посреде нощ - хеле пък кога има и сняг до коляно.

Ту с търчене, ту със съсуркане и драпане - криво-ляво стигнахме в Габрица. И доде да идем до читалището, разлахме всичките кучета, целото село се разсвети като чорква. Ваню пристъпя като котка и шепнешком ми се кара:

- Върви по-полечка, бря! Какво си са разтропал като ялово муле. Ако ни усети Ленина майка, ще видиш какво рукане ще падне, чак в Аламидере ще ни чуят.

„Любовник” - заядам го сега пък я. - Дошъл е румба да играе по среде нощ, пък го е страх от едно бабичище.

И да си немам повеке разправии, свалям папуцете и ги мушвам под мишница, без да ме види Ваню.

Ей ни най-сетне и в читалището. Музиката е спряла и наконтените моми и ергени са се наредили на разкривени столове. С влизането всички се впулват в нас и се посбутват. Ваню се кокори да види къде се е мушнала неговата Лена и дали се не е присламчил друг до нея. Пък я съм се изтюфечил до вратана, клепча и се чудя за какво се хилят онея отсреща на столовете. Чуди се и Ваню. По едно време ме хваща за ръкава и фучи:

- Главтината ще ти строша! Къде ти са папуцете? Къде са? - под мишница! Вай-й-й, ам белки съм се грейнал в читалището по чорапе? Сега се сетам какво съм сторил, ама каква полза, когато всички вече са разбрали моята занесия. По-хубаво мечка във Варадил да ме бе изела! Набърже навирам папуцене и чекам да засвири музикана, та в гюрултияна да се измуша нах вон.

Нейсе, засвири музикана. Един аратлик разпъва гюрюка на акордеона и не можеш му се сети каква мелодия кара. Друг, до него, с две лъжици отпара ли, отпара по един сахан. Таман реках да си втривам - некой ме бутна по рамото и с женски глас ми изчурулика:

- Танго! Дами канят! Молим!

„Да ти опустеят и тангото, и дамите!” - викам си, ала да откажа, още по-зле. Побарах отдолу да видя дали са ми на място папуцене - там са. Нагребахме се с дамата и заиграхме. Дали тя се бе криво сетила, че е танго, или лъжиците го опетлаха нещо, но я го пооборках танца.

Щом свърши музиката, Ваню ми рече:

- Какво си се вдървил, като че си поголнал точилка? Разтърси се малко! - И се наведе до ухото ми: - Видиш ли я оная под лампата? Казала е на Лена моя, че те е харесала. От Аламидере е. След малко ще вървим нах там, ще дойдат и фатовци. Обща вечеринка ще правим. И недей мълча по път като теле! И уста, и роки имаш. . .

Зиннах втрещен:

- Ванка бря, не може ли другуш?...

- Никакво другуш! - въртна се той и отиде да каже Лени, че съм готов.

Какво претеглих до Аламидере, какви ядове брах с Ленината приятелка, как ме ръфа Ваню наш като горчива краставица на връщане чак до Райково - друг път ще ви разправям. Важното е, че се прибрахме в Райково живи. Прибрахме се и в четири часа сутринта легнахме да спим у дома му, защото знаех, че по това време баба се е наспала и още от вратата ще почне да ни калайдисва. Уж щехме малко да дремнем - в 6 часа трябваше да вървим на работа, ага се събудих, какво да гледам: времето е станало за пладнина. Сбутах Ваня и му викам:

- На ти вечеринки и аламидерски галилки. Довечера нема ли да ме отсурнеш нах Чокманска страна?

Ваню рипна като опарен и без да продума, изтърча към кухнята и захлопа. След малко се изтъпани в стаята, дето спахме. И пак нищо не казва - само държи с дилаф моите папуце. Познах ги по железцата. Чак сега се сетих за какво е било това Ванюво търчене.

Да хване микруфинът [*] да ми тури папуцене във фурната на печката - да съхнели. Станала чича ранко, издоила кравата и запалила печката да вари пресника [*]. Сварила го, ала барабар с него изпекла и моите папуце.

Два сахате се орахме с тех, разпъвахме ги, отпорихме им хастара, Ваню досурна от някъде два обущарски калъпе, та дано ги поизправим - но не ще и не ще. Смамулили са се като шушулки - ни можеш

палеца да вкараш в тях, та не цела нога да въвреш. Най-сетне си зехме умута [*], че от такива изгорели папуце и хлепки [*] биля не стават. По едно време Ваню са чукна по челото:

- Я му найдех дамаря!

Излязе и след малко донесе чифт некакви велурени папуце и се хили:

- Може да са малки, ала не са изгорели. Носи ги със здраве! И да ме споминаш, кога съм те водил на вечеринка в Габрица и Аламидере.

Разказал: АН. МЕРАКОВ

*.
юм - ум
галям - обичам, ергенувам
лялка - кратуна
харливник - сополанко
тетенкам - треперя
льосак - светкавица
линкам - търча, бягам
микруфин - негодник
пресник - прясно мляко

умут - надежда
хлепки - чехли, подпетени обувки