- Добави коментар
- Прочетена 8474 пъти.
Една утрина щяхме да вървим да прашим на Колибча. Дядо Юрдан таман бе натварил мотиките от едната страна на мулето - оставаше да закачи торбата с качамакът и бъкълът с угурть от другата, га мулето се извъртя, та го хладна в коремън. Дядо бе планина чиляк, як като дъбово дърво и жилав като дрян, косата и мустаците му беха побелели, вървяше нах осемдесетте години, ала не се предаваше. Работеше барабар с младите и много ядеше. На софрата омиташе всичко и трохите сбираше. Накрая напълнеше една купа с вода и полвина фурнит ляб присладаше с нея, та врить са чудеха къде са сбира сва ядене.
Ала какво му стана сой път - фана са за коремът, заохка, сви се на два ката, очите му изпускаха блестунки от болики.
Олеле - вика, - боли, ще ма откъца.
То се е видело, че денеска нийде нема да се върви - рече тятю, - ами да видим кина да сторим. Чиляк е сва - не можем тъй да го оставим. - И рече на майкя да разстеле в горницана халищата, та да си легне
Мил ми бе дядо, като го гледах как се мъчи - и очися ми са наляха, ахъ да надуя гайдата. Майкя и тятю се спогледаха: кина да сторят; види се, и те са беха уплашили.
Да порукаме баба Тодора Милкина - рече майкя - да му бае за уроки. Трябва да са го урочасали за яденето.
- Ба, уроки! - възрази тятю. - Ами да оттърчи Шильо да порука чича Муда, да му даде от нехините билки. Тя за всяка болика има цер.
- Ба, Шильо! - рече майкя. - Колко му е на нега, ами да ида я. - И отиде.
Майка ми беше права. На единайсет години бях, пък един клечо - сух като вейка и страхлив.
Дойде чича Муда. Заголи тя на дяда коремът, побара от тук-таме, понатисна го и отсече:
- Пъпът мя се е развил. Дайте ми някво гърне с малка уста, голямо и тлъсто парче борна - вендуза вика - ще му сторя. И по-бърже, немойте са ма тахарайте!
Взе чича Муда гърнето, запали борната и мушна в рега върхът, доде се напълни с кадеш. Сетне го лепна Върху дядовът корем, той изрева от болка - подържа го малко и го пусна. Седя тъй гърнето бая време, кората на коремът се изпъна като мокър цървул на слънце, а дядо се превива и стене. Опита се чича Муда да махне гърнето, оттука да го подчепи, оттам - не ще, ютога са бе сраснало с коремът. Грабна тя дилавят от огнището и го счупи. На дядовът корем бе изрипнала червено-черна буза, като тиква голяма. Сълзите на майка чучуркаха като от Студена вода чучурят, тятю нах страна са бе нагрочил...
Дайте - изкомандува чича Муда - шарлан или мас Какво да е. Донесе майкя шишето с шарлан, сипа си чича Муда в ръката и рече да разтрие буцата, ала още като се допря до нея, дядо хи кутна ръката и изрева:
- Махни се, черна чумо! Дошла си да ме умориш!
Нищо не излезе от тва лековане и де колкото баячки имяше в село - врит се изредиха. Дойде и една циганка - гаси въгле, премята сижимки по ръките, неразбрани думи приказва - нищо. Един ходжа доведе стрику Тодор, попън чете молитва да изпъдят дяволът, дето бе влял в дядовът корем, светена вода пи - нищо и нищо.
Умря си дядо, не можа да му се размине. По айнва време немаше докторе и здравен пункт във всяко село, както е сега. Един пърст да те заболи, малко да покашляш или да се порежеш - 'търчиш: Аман, докторе.Я прегледай ме! Или да ти е по-лошо, или жена да ражда - линейката и червенът кръст и - в болницана! Нъй си умираха едно време людене - от простотия.
По разказ на ВАСИЛ САМАРЖИЦКИ
ХРИСТО ДАСКАЛОВ