- Добави коментар
- Прочетена 12035 пъти.
Каков късмет е имал наш Гего! Оти е изкарал хубави йегнета и настригал много вълна и много мляко е надоил, та ни дадаха картичка да идем на море. Отнесох му е я на ятака и му реках:
- Виж! Рукат ни да вървим на море, да се отмориш.
- Че йе съм се не уморил - вика.
- Хайде - сгълчех го, - то людете си знаят работата.
Ага си дойдохме у дома, извадих му най-новите патуре. Та се угизди тоя чиляк, та се оборена, [*] че та възсука и мустаките - да ти е драго да го гледаш.
- Гего, Гего, пусти Гего - викам му. - Ти си много пасал овце, ама едно време чорбаджиете и хако [*] ти не даваха изцело, пък виж сега на какво си уважение. И нему му стана драго, драго!
Качихме се на рейса още в село и оттам - право в Пловдив. Ама ме не послуша Гего да надене гумениците, ами се обу със сурови цървуле - с тех му е било по-леко. Пък в Пловдив гори от топло. Та се зазной тоя старец като маслен заструг. [*] Стиснаха го и цървулете - да видиш тогава бално. Хубаво че отидахме да спим на хотел, та там имаше баня, та накиснахме цървулете. Викам му:
- Гего, то и без това сме платили, ами хо и да се избаняш, че ти нацяло си се намокрил кога по Карлък те е фатал дожд!
Послуша ме и влезе в банята. Ама то голям чиляк - не може да го побере коритото. Пуснах му вода от едно решето, ръсна го като гергьовска роса и на Гего му дойде хубавко, отпусна се, откисна се и бабуреса. Лицето му светна като огледало, че та вика:
- Хо сега и ти да се обаняш!
Рано сутринта найдахме влака, метнахме се в него и до обед ни отнесе във Варна. Намерихме и вилата, дето пишеше на картичката, настанихме се и излезахме да се поразгледаме.
Какво да гледаш? Люде, люде - като мравилник и всички шерени като пеперуди. Пък ония, дето са по пясъкан - голи-голопали, само по едни гашкове, И мъже, и жени. Гего клепчи, срам го е да ги гледа.
- То викам - тука тъй се ходи, ам хо да си земем и ние бански.
- Какво? Да се сгропяла чип-чиплак? [*] Дума да не става, само това нема да е.
Хубаво, ама взеха да го обиграват, да му се чудят. И повечето женски! Пък Гего накривал гуглана - каматан, каматан, като карлъчка борика.
Питат ме:
- Бабо, на колко години е дядото?
- Тъй като го гледате, колко му давате? - питам ги и йе.
- Около 55 години - вика една женска, черна като агупка. [*]
- Аха, имаш много здраве! Той е на 80 години.
- Ам с какво се препитава? - подкаче ме друга.
- С какво? С кратох [*] и мляко. Нему курсака [*] е от куркмач. [*] Затова е здрав като камен и лек досега не е накусял. Ага заколе йегне, та на еднож си го изяда. И то с кокалковене. Не видите ли, че зъбете са си му на място.
Тогава зеха да ни кадросват. Защракаха с апартчета като с картечница.
На другия ден и ние наближихме морето, йе се курдисах с бански, ама Гего - инат, не ще да сваля патурете. Цървулете свали, защото пак го стиснаха, ала за патурете не дава дума да му се каже.
И така влезахме в морето. Хванахме се за ръце като млади и лечка-полечка - натопихме се. Ама тогава да видиш теглилка. На Гего се надуха патурете като гайда. Натежа чиляка, не може да шевне. Ами сега?
Излезах йе на сухото и оттам му метнах единия край на пояса.
- Държи яко! - викам.
Дърпам йе с все сила и то се надава, дърпам - надава се, най-сетне излезе, ала ага брукна тая вода от процевката му, да речеш воденични варад [*] е.
- Надупи' се сега да обкапеш!
Че като го напече онова слънце, че като го възгайгани [*] - турми и мъгли се вдигат от мой Гега. По едно време гледам патурете му започнаха да побеляват. Лизнах ги - солени. Тогава постлах мендиля, [*] дето си носех в торбата, та натрих две оки сол.
- Брееей! - чуди се и Гего.- Ама да - вика, - таман ще накормим [*] овцете.
И женските от другите държави пак зафанаха да го обиграват. Искат да се фотографират с Гега. Пък то се впина. Йе му се карам:
- Какво - казвам - се вшетури? [*] Пригрибай!
- То хубаво - вика - жено, ама да съм на младите години.
- Ако тъй? - реках - Това ли ти е тебе в акъла? Хайде тогава да си вървим!
Сетне ходихме да видим кошерите. Гего помисли, че има овце. Пък то там е само ядене и пиене. Един до нас поиска жин. Тогава и Гего рече:
- Донесете и нас с бабицата по един дракус! Всякъде обиграхме, всичко видехме и много ни ха реса, Дано догодина пак да ни проводят...
Разказала: В. ГЕРЗИЛОВА
Записал: Вл. Арденски
*
оборсвам - обръсвам
как - заплата
заструг - гаванка
чип-чиплак - гол-голеничък
агупка - циганка
кратох - картоф
курсак - вътрешност на агне, от която се приготвя мая за подсирване
куркмач - гъсто овче мляко
варад - дървен улей, по който се спуща водата във воденицата
възгайгани - запуши се, запари се
мендил - престилка
кормя - храня овце със сол
вшетурявам - стъписван се, обърквам се