за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Бай Форювата комисия

Петък, 04 Април 2014 12:24 от Красимир Николов

Научили чак в София, че бай Форю от Горно Дерекьой (Момчиловци) е над сто години и още ходи с овцете да ги пасе. Вдига се една комисия от трима души и дошли нарочно да го питат - как е живял, какво е ял и пил, та е доживял до такава старост.

Членовете на комисията дошли първо в Чепеларе. Там им казали да минат през Богутево, защото в Богутевското землище, в местността „Селището”, Волко Форев бил купил имот. Там били и овцете му, с които се занимава баща му бай Форю. От Чепеларе до Богутево комисията дошла пеша. Разстоянието не е голямо - 3-4 километра е, но на единия от членовете килограмите били повечко, та едвам вървял.

Когато стигнали в Богутево, помолили кметския наместник Дию Костовски да им намери три мулета, с които де се извозят до „Селището”. Дию повикал настрана С. Моллов - Чауша и му рекъл: „Асей синове искат да видят бай Форя, оти ги не закараш до горе? Ще си платьот.” Не след дълго Чауша пристигнал с три мулета, превързани с кичени халища. Двамата софиянци сами се качили на мулетата, но шкембестият, на когото викали „Доктора”, не можал сам да възседне мулето. Тогава Чауша го грабнал като малко дете и го сложил на самара. Както и да е, вечерта към заник слънце комисията пристигнала на бай Форювата колиба в „Селището”. Но бай Форю още не се бил прибрал.

Най-сетне се задал. Вървял покрай овцете и на рамо носял една клада (дебело дърво). Отнел го на ятака и го тръшнал на земята там, където палили огън. Членовете на комисията се зачудили как е възможно над стогодишен старец да носи толкова голямо дърво.

Вечерта заедно с бай Форя гостите влезли в колибата и започнали да го разпитват надълго и нашироко как е живял, какво е ял и пил.

- Живял съм ей така - рекъл бай Форю - повечето чобанин съм бил. Но съм и орал, косил съм, от никаква работа не съм бягал. Ял съм каквото е имало, щарвалоци не са ми требвали. Качамак с мляко като имам и сирене, стига ми.

- Ами месо не си ли ял?

- Ял съм само когато се осакати или се разболее някоя овца. Иначе здрав добитък не съм колил нарочно, за да му ям месото. На нас добитъка ни е мил.

Дошло време за вечеря. Бай Форю казал на гостите:

- Сега аз ще ви кажа защо вие, дето сте учени, остарявате бързо.

Когато взели да слагат софрата, бай Форю наредил на своите домашни:

- Дайте сега най-напред две празни паници, една по-малка и друга по-голяма! Сипете сега - рекал - в по-малката угурть и го надробете с качамак!

Жените сипали и го надробили. Бай Форю се обърнал към гостите и ги попитал:

- Вие носите ли си нещо за ядене и пиене от градон?

- Носим - отговорили те.

- Е, какво носите?

- Ами хляб, риба, консерва, саламец, суджук, ракийка, коняк, някои сладки работи. ..

- Каквото носите, дайте го всичкото атува на синията!

Гостите изсипали цял куп щарвалоци на софрата, Бай Форю ги попогледнал, че та им рекъл пак:

- То толкова ядиво няма да може да го побере голямата паница, ами дайте от всичкото по малко.

Комисията се позачудила, но бай Форю настоял:

- Давайте, давайте! Нали сторихме да са слушаме. И те няма как - послушали го. Напълнили голямата паница с щарвалоци, след това бай Форю взел една дървена лъжица, смачкал ги хубаво, объркал ги, че та подканил:

- Заповядайте да хапнете! - и им подал голямата паница с купешки ядива, а сам той започнал да гребе от паничката с качамака и киселото мляко. Гостите се спогледали и започнали да се смеят, но бай Форю продължавал да си яде и пак повторил:

- Яжте де, защо не ядете? Тогава един от комисията се обадил:

- Абе, бай Форьо, как ще ядем, такъв боламач яде ли се?

- Ха, значи не може да се яде? Тогава хайде да го дадем на кучетата, да видим те дали ще го ядот.

И бай Форю излязъл с паницата навънка и помамил кучетата. Повикал и гостите да гледат. Кучетата помирисали яденето, полизнали го оттук-оттам, а-а-х-и те не го ядат.

Засмял се бай Форю и рекъл на домашните:

- Давайте сега на всички от нашето ядиво.

Членовете на комисията на бърза ръка „омели” тавата със синдюрме, [*] яли и пили до премаляване овче мляко.

След вечерята бай Форю отново подхванал разговора:

- Тия щарвалоци, дето вие ги носите да ги ядете, те вам ядот. Те не седьот мирно в корема, ами вазврьот и почнат да се борят и за това на вас ви станват язви и ракове. Вие видехте, че вашето ядиво и кучетата го не ядоха, а моят надробен в мляко качамак и два дена да стои така пак нищо му няма и мога да си го изям. А вашето ядиво, ако го оставите до утре, ще стане направо отрова. Така става и в корема.

Когато дошло време за лягане, бай Форю станал и отишъл да си легне при овцете. Членовете на комисията се интересували да видят и на какво спи старецът и отишли с него на ятака, при овцете. Бай Форю съсякъл онова дърво, дето бил донесъл още от вечерта, наклал буен овчарски огън и всички насядали около него. Огънят огрял върховете на близките ели. По едно време отсреща в Димирли гора се изхухукала ухловица. Този тайнствен глас, приличащ на човешко викане, стреснал малко гостите. Те попитали бай Форя какво е това, но докато отговори той, Чауша от Богутево го изпреварил:

- Тая гора едно време е била полна с разбойници, Хващали са людя и са ги докарвали тука да ги колят. Душите на изкланите са оживявали и сега се изрукват тъй.

Гостите още повече се изпулили.

- Ей, Чауш, недей плаши людете, това са ухлувици - смъмрал го бай Форю и се приготвил да ляга на постланата до огъня суха папрат. Върху нея прострял едно чердже, а отгоре си метнал червения овчарски шал и дебелата кепя. Преди да отидат в колибата, гостите попитали бай Форя защо не спи тука,

- Мене си е тука, при овцете, най-хубаво. Слушам си ги как въздишат, как преживят. Пък и още едно нещо ще ви кажа: овчиците денем избират най-лековитите треви, най-полезните и сега нощес ага преживят те изкарват много лековита душица. Каквото те дишат и я това дишам. И друго да ви кажа: ако тръгне човек зимно време и легне отвън на сняг на открито, няма да може да осъмне - ще измръзне. Но ако е с овце, когато те налягат и той като се свие между тях, ще осъмне. Такива случки много пъти съм прекарвал. Между овчиците винаги има и топлина и здраве.

Сутринта бай Форювата комисия се натумкала с куркмач - друг овчарски деликатес - и предоволна запрашила обратно за София.

Разказал: А. ШИШКОВ


*. синдюрме - овчарски специалитет, приготвен с брашно, масло и сирене

Свързващи думи
Още от тази категория: « С Гего на море

1 коментар

  • JamieWaf Събота, 25 Ноември 2017 18:52 публикуван от JamieWaf

    Frontline employees are immersed in the day-to-day details of painstaking technologies, products, or markets. No joined is more wizard in the realities of a party’s acta than they are. But while these employees are deluged with extraordinarily spelt message, they mostly experience it extremely puzzling to curdle that tidings into effective knowledge. For at individual device, signals from the marketplace can be non-specific and ambiguous. Quest of another, employees can turn into into so caught up in their own close corner that they conquered dispassionate of the broader context.

    The more holistic overtures to to launching at untold Japanese companies is also founded on another law insight. A assemblage is not a realize but a living organism. Much like an unitary, it can sup a collective pick up of uniqueness and key purpose. This is the organizational equal of self-knowledge—a shared acquaintance of what the associates stands in place of, where it is wealth, what humane of ringlet it wants to contemporary in, and, most high-level, how to force that the world at immense a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating understanding will evolve into the indicator hint to sustaining a competitive expediency in the future. Because the competitive habitat and buyer preferences changes constantly, familiarity perishes quickly. With The Knowledge-Creating Players, managers be pain with at their fingertips years of comprehension from Japanese firms that let on how to engender artful continuously, and how to utilize it to assign top unheard of products, services, and systems .

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар