за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Бай Форювата комисия

Петък, 04 Април 2014 12:24 от Красимир Николов

Научили чак в София, че бай Форю от Горно Дерекьой (Момчиловци) е над сто години и още ходи с овцете да ги пасе. Вдига се една комисия от трима души и дошли нарочно да го питат - как е живял, какво е ял и пил, та е доживял до такава старост.

Членовете на комисията дошли първо в Чепеларе. Там им казали да минат през Богутево, защото в Богутевското землище, в местността „Селището”, Волко Форев бил купил имот. Там били и овцете му, с които се занимава баща му бай Форю. От Чепеларе до Богутево комисията дошла пеша. Разстоянието не е голямо - 3-4 километра е, но на единия от членовете килограмите били повечко, та едвам вървял.

Когато стигнали в Богутево, помолили кметския наместник Дию Костовски да им намери три мулета, с които де се извозят до „Селището”. Дию повикал настрана С. Моллов - Чауша и му рекъл: „Асей синове искат да видят бай Форя, оти ги не закараш до горе? Ще си платьот.” Не след дълго Чауша пристигнал с три мулета, превързани с кичени халища. Двамата софиянци сами се качили на мулетата, но шкембестият, на когото викали „Доктора”, не можал сам да възседне мулето. Тогава Чауша го грабнал като малко дете и го сложил на самара. Както и да е, вечерта към заник слънце комисията пристигнала на бай Форювата колиба в „Селището”. Но бай Форю още не се бил прибрал.

Най-сетне се задал. Вървял покрай овцете и на рамо носял една клада (дебело дърво). Отнел го на ятака и го тръшнал на земята там, където палили огън. Членовете на комисията се зачудили как е възможно над стогодишен старец да носи толкова голямо дърво.

Вечерта заедно с бай Форя гостите влезли в колибата и започнали да го разпитват надълго и нашироко как е живял, какво е ял и пил.

- Живял съм ей така - рекъл бай Форю - повечето чобанин съм бил. Но съм и орал, косил съм, от никаква работа не съм бягал. Ял съм каквото е имало, щарвалоци не са ми требвали. Качамак с мляко като имам и сирене, стига ми.

- Ами месо не си ли ял?

- Ял съм само когато се осакати или се разболее някоя овца. Иначе здрав добитък не съм колил нарочно, за да му ям месото. На нас добитъка ни е мил.

Дошло време за вечеря. Бай Форю казал на гостите:

- Сега аз ще ви кажа защо вие, дето сте учени, остарявате бързо.

Когато взели да слагат софрата, бай Форю наредил на своите домашни:

- Дайте сега най-напред две празни паници, една по-малка и друга по-голяма! Сипете сега - рекал - в по-малката угурть и го надробете с качамак!

Жените сипали и го надробили. Бай Форю се обърнал към гостите и ги попитал:

- Вие носите ли си нещо за ядене и пиене от градон?

- Носим - отговорили те.

- Е, какво носите?

- Ами хляб, риба, консерва, саламец, суджук, ракийка, коняк, някои сладки работи. ..

- Каквото носите, дайте го всичкото атува на синията!

Гостите изсипали цял куп щарвалоци на софрата, Бай Форю ги попогледнал, че та им рекъл пак:

- То толкова ядиво няма да може да го побере голямата паница, ами дайте от всичкото по малко.

Комисията се позачудила, но бай Форю настоял:

- Давайте, давайте! Нали сторихме да са слушаме. И те няма как - послушали го. Напълнили голямата паница с щарвалоци, след това бай Форю взел една дървена лъжица, смачкал ги хубаво, объркал ги, че та подканил:

- Заповядайте да хапнете! - и им подал голямата паница с купешки ядива, а сам той започнал да гребе от паничката с качамака и киселото мляко. Гостите се спогледали и започнали да се смеят, но бай Форю продължавал да си яде и пак повторил:

- Яжте де, защо не ядете? Тогава един от комисията се обадил:

- Абе, бай Форьо, как ще ядем, такъв боламач яде ли се?

- Ха, значи не може да се яде? Тогава хайде да го дадем на кучетата, да видим те дали ще го ядот.

И бай Форю излязъл с паницата навънка и помамил кучетата. Повикал и гостите да гледат. Кучетата помирисали яденето, полизнали го оттук-оттам, а-а-х-и те не го ядат.

Засмял се бай Форю и рекъл на домашните:

- Давайте сега на всички от нашето ядиво.

Членовете на комисията на бърза ръка „омели” тавата със синдюрме, [*] яли и пили до премаляване овче мляко.

След вечерята бай Форю отново подхванал разговора:

- Тия щарвалоци, дето вие ги носите да ги ядете, те вам ядот. Те не седьот мирно в корема, ами вазврьот и почнат да се борят и за това на вас ви станват язви и ракове. Вие видехте, че вашето ядиво и кучетата го не ядоха, а моят надробен в мляко качамак и два дена да стои така пак нищо му няма и мога да си го изям. А вашето ядиво, ако го оставите до утре, ще стане направо отрова. Така става и в корема.

Когато дошло време за лягане, бай Форю станал и отишъл да си легне при овцете. Членовете на комисията се интересували да видят и на какво спи старецът и отишли с него на ятака, при овцете. Бай Форю съсякъл онова дърво, дето бил донесъл още от вечерта, наклал буен овчарски огън и всички насядали около него. Огънят огрял върховете на близките ели. По едно време отсреща в Димирли гора се изхухукала ухловица. Този тайнствен глас, приличащ на човешко викане, стреснал малко гостите. Те попитали бай Форя какво е това, но докато отговори той, Чауша от Богутево го изпреварил:

- Тая гора едно време е била полна с разбойници, Хващали са людя и са ги докарвали тука да ги колят. Душите на изкланите са оживявали и сега се изрукват тъй.

Гостите още повече се изпулили.

- Ей, Чауш, недей плаши людете, това са ухлувици - смъмрал го бай Форю и се приготвил да ляга на постланата до огъня суха папрат. Върху нея прострял едно чердже, а отгоре си метнал червения овчарски шал и дебелата кепя. Преди да отидат в колибата, гостите попитали бай Форя защо не спи тука,

- Мене си е тука, при овцете, най-хубаво. Слушам си ги как въздишат, как преживят. Пък и още едно нещо ще ви кажа: овчиците денем избират най-лековитите треви, най-полезните и сега нощес ага преживят те изкарват много лековита душица. Каквото те дишат и я това дишам. И друго да ви кажа: ако тръгне човек зимно време и легне отвън на сняг на открито, няма да може да осъмне - ще измръзне. Но ако е с овце, когато те налягат и той като се свие между тях, ще осъмне. Такива случки много пъти съм прекарвал. Между овчиците винаги има и топлина и здраве.

Сутринта бай Форювата комисия се натумкала с куркмач - друг овчарски деликатес - и предоволна запрашила обратно за София.

Разказал: А. ШИШКОВ


*. синдюрме - овчарски специалитет, приготвен с брашно, масло и сирене

Свързващи думи
Още от тази категория: « С Гего на море

Добавете коментар