за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Тьодьо ле, сине, докторе!

Прочетена 2324 пъти.

Тьодьо ле, сине, докторе Изучихме наш Тодора, та стана доктор. Стана, ама ние със стареца си знаем как стана.

Както и да е. Дойде си Тьодьо доктор. Доведе и докторица - булка, вика. Хубаво, доведе - доведе, булка - булка. Ама ага не може да се разбере кой е Тьодьо и коя е Тьодьовица, кой е доктора и коя е докторицата! И той с панталоня, и тя с панталоня. И той с коса, и тя с коса, само че нейната по-къса от Тьодьовата. И той с черни очила, и тя с черни очила. Зех да се побърквам: кое е мъското, кое - женското. Само по гласа ги разпознавам.

Галени га са не земат

Прочетена 2774 пъти.

Тая бабичка вече я няма - умря, но все като мина покрай нейната къща в Старцево, струва ми се, че ще се покаже на капията прегърбена и пак ще ми разкаже каква каматна е била нейната първа дружка - Минка.

- И сега има каматни моми, ама като Минка друга не съм видела. Ага разрежеш карпуза, каква е - нейните бузки беха такива. Пък ага те погледнеше с черните череши-очинки -да те изпие. Наближеше ли байрям, три жени не можеха да я наплетат за цел ден. На четирисет плитки я редеха. А на плитките - на пет места рупове. [*] Ага тръгнеше да върви, цънкаха като дюзия чанове.

Руска Мизюлева

Прочетена 2443 пъти.

Руска, зряла хубава жена,
стройна като Славейкова Калина,
песни пее в нашата родина
вокалистка е даже и в чужбина.

Щом пристигна в село аз,
бързо кат машина
качамака тя сварява
и всички ни нагостява.

За Стойките

Прочетена 2516 пъти.

 

За Стойките малко се знае
и родените тук не подозират,
че в божественият рай се намират
и тук спокойно могат да умират.

С хляб и водица се храни
и ще стигнеш мойте старини.
След това дишай дълбоко,
за да можеш да живееш високо.

Законът си е закон

Прочетена 1978 пъти.

Законът си е закон Трийсет и три години обикалям горите. Служа. От тези 33 години пет бях в Троянския балкан, седем в Доспатското стопанство, а останалото време — в Дикчан. Горската служба е хубава — и с хубавото, и с ядовете.

Шико — кметът на Богутево

Прочетена 2263 пъти.

Няма може би в Родопите кмет, който преди Девети септември 1944 г. е доживял да получи пенсия от кметуване. Шико получи. Той бе умен, шегаджия а най-важно умерен, със здрави „спирачки” човек. Когато за пръв път в Богутево е трябвало да се избере кмет, всички са се насочили към Шико. Той ги попитал:

- Оти мен ищите?

Те му рекли:

- Оти си ти най-акъллия и най-отракан, та затова!

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 2 от 12