- 5 коментара
- Прочетена 3038 пъти.
Не са научени айсига младисе да търпят, стрикув — врут са кибритлия. Малко ги подокачиш и станеш пишман! Немат уважение ни към по-стар, ни към родител. Учени били. Демек ходили на училище, ама там са на льосно научили и да отлайват. Прос та сметат, ага'речеш да ги поучиш. То затъ бубайковците са виновни. Синко, айсва, синко, айнва, немойте ги закача, че четот! Не можеш го нагоди няква рапта да фане, а сетне босо било в живота, босо, че няма кой да го стьогне. Сега боя забранен, двойките забранени, майките и бащите се немат време с децата да се занимават. Детету каквото види у дома му и в училище, такова става. Майка му пуши като чергажицка соба, другарката и тя запалва, а после кой крив, кой прав. Дадот му пари, има и време, та че купи цигари; единиян гльода другиен, другиян третен, та хо и шишица купят. То еднаж ако вкуси от блачкону, ходи му наливай сетне в главена — от едноно ухо влезе, от другоно излезе. То акълан му е още на върха на прочка побит и му ни фата край кутро е хубаво и чи за всичко си има карар и време, ама дайте сега. Врутем деца е отмеренку, врутем е турено на везньо: ако днеска изложиш, утре ша та изложат, ако днеска ти е хубаво, утре ще дойде и лошото. Ако ни знаиш в училище и са ни опечеш живота, утре ще плащаш. Польочка зимайте — има време за сичко, немойте ламтя за млогу, всичко с карар и ага му дойде времето. Ага узрее крушата, та сама си пада и тогава е блага. А те — зелени тикви. Нали ги гльодам в махалана — лю са засвечери и зомат да се сбират на тумби, надуят музикана, та пуснат тьовнана ламба. На утринона зомат чентине и хайде на училище. Какво учат, ни знам, ама ага са ворнат и ага му откротят, та за уроци не остава време. Питам един абитуриент какво е баланс. „То е ... то е..." — дума не може да обели... То е деня и нощя — да ворниш айтва време, дето си го загубил и на учителе, и на баща си, чи сигурно чилячикът, ага го гльодам айтува как дохода и на мравката поть прави, по цала година с цървулькове ходи и ни седа като людете да се наяде, тебе да проводи за „Съни биич" или за „Бренди". Ама да те барне като нас едно време, нема съни, нема мъни! В чин-събах да та дигнат да торниш на училище и потим дърва да откараш, да оставиш на училище между другото. То кутро по-напреж — урокан ли да слушаш или да мислиш колко рапта още та чака. Ага соднеш на топълку, клепачете с клечки ги подпираш, оти по цал день търчиш. Ни чакаш да сворши часот, и хайде обратно на коня у дома: та да пуснеш добитъка, да сбираш дърва, та даже подзимъшно време и чорапи си плетяхме, оти немаше кой. Девет деца — кому по-напреж. Пари не-маше тогава. Имяше много рапта от утирно до вечеру, и то да изкараш до пролету и пак отново. Пък вошки, вошки. Какво знаят айсига, в бели чаршафи, упрату, угладену, пък напреж кожата одрата до кръв — то само айтва ти стига да ни можеш да четеш. Ворниш се вечеру уморен, заровиш в огъня малко пататки и на борна домашна писваш, и нема кога да питаш, кой да ти каже.
Какво са е тегло тьоглило, а думица ни смеиш будньому да речеш. Имаше и страх, и уважение, и почит към старите люде, ага поздравявахме, шапка сваляхме.
Айсига в рейсан да та е страх да се покачиш. Викам му на един аратлик (ала ми са беше уморило, ходил бях на внука иглика да берем, чи хми искат в училище): „Стани, стрикув, да поседна малко, чи ногисе ма ни държат", той гльода през прозорецан — демек не чува. Обади са една женица, пък то хи вика: „Нема да стана. Не ми давайте тон в живота. Като го не държат ногисе, да си седи в кощата." „Да седи, — викам, — сега той е по-уморен от мене, бил е на дискотека, пък на старо време ще седи прав като мене. То сега сичко за младите." Че като отвора една уста, че като ни зафана - место не можахме да си найдем. Личеше, че на училище е ходило. Добре че ни ми беше син, силом дочаках да спре рейса и слезах на спирката. Каков кабахать пак сторих, че я крив излязох заради един хърливник. На младини бял день ни видехме, та и сега на старини да тьоглиш. Ами да видим какво ша правят, ага измрем ние, будалисе.
В стопанството не ще да рапти, на машина не ще, под час не ще, ама чиновник щял да става, барман. Да, - викам, — ставайте, то и вашето си седи. То и вие щете са научи, ама тишко, който е около вас, чи то аднож изпуснеш ли му краяй, вори го фири. Ляска и чиляк са прививат, доде са млади.
ХРИСТО ТОДОРОВ
5 коментара
-
Събота, 08 Януари 2011 12:28
публикуван от
veselina
Мен до ден днешен си ми са духода на адно място и си ми са сфата чейньоса.Ам теб?
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Сряда, 29 Декември 2010 01:18
публикуван от
Илиян Юручки
Весе, чем преди 30 години била ли си родена ?!?
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Неделя, 26 Декември 2010 19:00
публикуван от
Ангел Шеев - Шею
Защо ли една госпожа не може да коментира? Веселинке,преди 30 години ага да излезем на сцена ни са ходеше до адно място(щях да река допикаваше) Айсга- какво ша кажеш?
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Сряда, 22 Декември 2010 11:26
публикуван от
Георги
Ти преди 30 години си го рецитирала,пък ейсга е още по-актуално.Все адно за сега потготвяла.Дето викаш учени,ейнолкув са учени ейсга,че половината дето отиват във ВУЗ-ове са полуграмотни (баш миналата седмица даваха едно европейско изследване,та "са виде" къде сме точно).
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Много актуално,направо изпреварило времето си!
-
Сряда, 22 Декември 2010 11:10
публикуван от
veselina
С този материал съм започнала да излизам пред публика преди 30 години.Хубав материал,хубави спомени!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.