за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най


Warning: Creating default object from empty value in /home/kvovikas/public_html/napenalki.com/components/com_k2/models/item.php on line 274

Шегаджии

Четвъртък, 21 Октомври 2010 05:04 от raycho

Имаме си един Беко, мустакът му — две сейнати накривени борики. Имаме си и двама бъчвари — Рифо и Тефо, и двамата като бъчвите, дето изчукват. И една Беквица си имаме, на Бека мустаклията жена. Къщата им — с голям двор. На бъчварите чукалата стоят в една колибка срещу портите им.

Та думата ми е за тая Беквица, голям урсузин беше: хване вретеното, седне под навеса на портите и гледа кой минава и как минава. Ако й се хареса някой, тежко му и горко — мат и маскара го прави. А бъчварите само такваз сгода чакат — набиват чимберите и фитили й пускат. Ама да видиш как я наредиха тая жена. не с за разправяне.

Беквица най-много с младите се захващаше. Беше й криво за дрехите, дето носят — били голташки... Мине младо и тя го подбере:

— А бре, моме, тая роклица да я беше барек до чатала вдигнала...

Отсреща Рифо и Тефо набиват чимберите и викат.

— Тъй, тъй, Беквице, то тия млади на какво замясаха. Изпустиха се, брей!

А на Беквица й толкоз трябва.

— Изпустиха се я! Да е мое, та да видиш. С тия точета ли им викат, какво, дето са по десет санти, като пироне, и мясат на кокили — нейде ще си ногите скършат. С таквиз кокили едно време мижу смехории правеше на децата, а сега за истина ги имат. Пък си правят едни фустанчета, стегнати, стегнати — билля не личи да са с дрипи: всичко им е отвънка... Като ще е тъй, хич барек без дрипя да ходят.

— А, Беквице, недей! — обаждат се Рифо и Тефо.

— На какво ще стане светът?

— Какво ще стане — клати глава Беквица, — таман ще си рахатясат мъжете. Че то на какво прилича? Друга си е едновремската дреха — седиш си и знаеш, че няма отде какво да ти се види. А пък с тия косици на шиленца са станали — окълцали ги в дъно главата, една стискай косми немат...

Бъчварите си стържат дъските, чукат чимберите и фитили й втикат...

Тръгна веднъж Беко за Смолян, на текезесарска изложба. Избрали го като първенец, пък и нали си е каматан... Когато да тръгне, турил си най-новите дрехи! — сури потури, с гайтан като сажди; две педи пояс, бяла риза и отгоре — гришка. Нахлупил калпак, стегнал каишите на навущата си, а цървулите — изпърво ги с боя нашарил. Рекли му някои: „Недей вървя така дая се излагаш!" А той дума: „Че нали на изложба отивам!" На майтап го рекъл, а сетне добавил: „Да видят хораташ какви дрехи се носят из нашето."

И отива. А Беквица надвечер пак сяда край портите и ред по ред стригосва младите. Отсреща Рифо и Теф лумкат чимберите и гледат сеир.

Минават се два-три дена и се чува, че тия, дето били на изложбата, се върнали с рейс и чак ги музика посрещнала.

А работата каква била. Рифо и Тефо знаят, че Беко има навик да се отбива в хоремага. Сдумали се. Единият отива при Беквица и й вика тъй и тъй, мъжът ти си е дошъл, ама да видиш как! Хвърлил старите дрехи и като се изфрантил с нови, модерни — не можеш го позна.

— Не думай бре, Рифо! — рекла тя. — Да не му е гарга изпила акъла. Вера ми се не хвата да го е сторил. |

Ти виде ли го?

— Не съм го видел, ама цялото село за него дума. Ти не си ли чула? Разправят, потурите и гришката насред път запрашил.

— Олеле — викнала Беквица. — Той е полудел!

— И да видиш — думал Рифо, — казвал уж, че то младите ходели модерно не само из нашето, ами и навсякъде. Уж и старите модерно ходели в Смолян. Ние да не сме, рекъл, по-назад от тях, та ще ходим, както дядовците са ходили. И тогава взел, че си накупил сегашни дрехи.

— Олеле — викнала Беквица. — Той е полудел!

— Ти това остави, ами да знаеш какво рекъл! Рекъл, че ако те види с едновремски дрехи, направо щял да те изпъди. Само да я заваря с едновремски дрехи, на право в съда я отвеждам и искам развод.

— Майчице! — изпискала пак Беквица. — На стари години таквиз разправии. Къде ще ме гони, друга къща освен тая немам. Пък си го знам какъв е, рече ли нещо — инат голям. Отидах, майчице!

— Ти, Беквице, недей се чуди! — казал й Рифо. —Дай пари, та да изпроводим някого до магазина за дрехи. Иначе ти .е лоша работата.

— Майчице мила! — хванала се тя за косата. — Какво да се прави? Щом ти, Рифо, викаш тъй, тъй да го сторим. Чекай да ти дам пари, че то иначе...

Дала му тя пари, а бъчварите й купили модерни дрехи. Задават се те отдолу и отдалече знакове й правят, че мъжът й си иде. Изтърчели се и й рекли бърже да влезе в една бъчва и там да се облече — иначе лошо. Беко уж вече бил близо. Мушнали я в бъчвата и отгоре капака слагат. До тая бъчва търколили друга, а на жената рекли да не шава, та те да поумирят Бека, оти той бил много разсърден.

Бъчварите срещнали Бека пред къщата и му рекли: така и така, работата е тъй и тъй. Твоята жена се е нафодулчила, било й омръзнало да те гледа със стари дрипи. Казва, че те била в Смолян изпратила да видиш как се там старите носят, да разбереш, че там стари-млади нема и всичко е едно. Сега се е наконтила у дома ти и те чака с дилаф — ако се не разбереш, хванала си и адвокатин, развод щяла да прави. Казва, че не била много стара и можела друг, модерен мъж да си найде...

— Вярно бе! — рекъл Беко поуплашен. — Вярно, че в Смолян е тъй — старо, младо — под една черта. Ами че тя моята жена си е малко щурава и ако рече — и развод Ще вземе. Ами че защо аз да съм по-назад от другите? Тъй де. Не ми се на моите години с разводи разправя.

— Хубаво, Беко — рекли бъчварите, — ама Беквицарече само с око да те види със старите дрехи — направо ще те на съда води.

— Брех да й се не види! Тя си е малко щурава, та туй може да го стори. Ами сега?

— Ние ще ти кажем. Сега трябва бърже да се мушнеш в оная бъчва, щото иначе Беквица през пенджурите може да те види. Дай ни пари да ти купим модерни дрехи и право в бъчвата ги обличай! Пък сетне — здраве да е.

Тъй и сторили. Мушнал се Беко в бъчвата, а Рифо. и Тефо отишли да му купят костюм. Донесли му го, а през туй време, докато се облича Беко, разгласили из комшиите, та се събрал много народ. Събрал се народ — и стари и млади, а бъчварите стоят до бъчвите и когато се хората посмълчали, думат.

— Ще ви покажем сега как трябва и млади, и стари да се обличат, как е модерно; разбрахме, че нашето село е по-назад от другите и ние не трябва да се със старовремски дрехи излагаме: Беко е ходил на изложба в Смолян, та той е видял как се там всички обличат, видял е и си е наумил да ви покаже туй, дето е видял.

Беко и Беквица се надигнали и излезли от бъчвите полечка. Беквица - с една пола и модерни папуце, Беко пък — с панталони, сетре и вратовръзка. Мустаките му, сейнати, подпират едно бомбе, едно такова, черно като на министър.

Приближили се двамата един до друг, че като си впримчили ръцете — като да са на двайсет години. Едвам ги разделили...


ХРИСТО КРАСИН

Още от тази категория: « Цирк Глобил кравата си »

Добавете коментар